Умствената сила не винаги се отразява в това, което човек прави. Обикновено има свидетелства за наличието на такава в другото, което той не прави.
Силната психика означава да умеем да контролираме свои мисли, поведението си и емоции. Това смята американската авторка Ейми Морин. Тя издаде книга в Щатите със заглавие "13 неща, които умствено силните хора не правят". Ето кои са тези неща според Морин, съвсем накратко изброени от сайта Business Insider.
1. Хората със силна психика не губят време да се самосъжаляват.
Според тях това е самодеструктивно поведение, похабяване на ценния брой дни, с които разполагаме, за да сме щастливи, да се чувстваме добре, да правим други хора доволни от живота и да променяме действителността към подобряване в дългосрочен план. Каквото и да се е случило, винаги можем да потърсим и открием нещо добро в живота, което да ни вдъхнови. Дори то да е едно единствено.
2. Те не декларират правомощията си на други.
Не дават от личната си сила и власт. Застават зад своите права и държат на позицията си. Други хора не бива да контролират действията ни.
3. Не бягат от промените.
Морин пише, че има пет фази на човешка реакция към промяната: предварително очакване, съзерцаване, подготовка, действие, поддръжка. Да се изправим пред промяната е плашещо за всеки. Като се съпротивяваме обаче възпрепятстваме личния растеж. Силна психика се изисква за бързото адаптиране към новите ситуации.
4. Не се фокусират върху неща, които не са в техния контрол.
Приемат че има такива и продължават напред.
5. Не се тревожат, че не са угодили на всички.
Стараят се възможно по-малко да определят самооценката си от мнението на околните.
6. Не се страхуват да поемат предварително оценени рискове.
Хората много често се ужасяват да поемат рискове, било то финансови, физически, емоционални, социални или свързани с бизнеса. Но всичко се свежда до наличното познание, посочва Морин. Липсата на информация означава, че е малка вероятността да пресметнем до какво може да доведе съответния риск. Незнанието означава повишаващ се страх.
7. Не се спират на миналото.
Не мислят за него често. Колкото и да е било хубаво, дори да е било лошо, то не може да се промени. Само бъдещето може. Единственото здравословно отношение към миналото е да се изведат от него нужните лични уроци, като се премислят фактите, без да се влагат емоции. Това е логически начин да се анализира, който е полезен. Влагането на чувства в размисли за нещо непроменимо е вредно.
8. Не повтарят едни и същи грешки отново и отново.
Приемат отговорността за грешката и създават мисловен, а може дори и писмен, план за избягването й в бъдеще.
9. Не се възмущават от успеха на другите.
Гневът и неспособността да приемаме благоденствието на околни хора, дори то да е свързано с несправедливост спрямо нас самите, само ни вреди здравословно и не се случва нищо друго. То не касае тези, които добруват, по никакъв начин. С малко повече умствена сила тази естествено заложена склонност към вътрешно недоволство или завист, се преодолява.
10. Не се отказват след първия провал.
Успехът не е незабавна случка. За него се искат труд, постоянство и издръжливост - на ума и тялото.
11. Не се страхуват да прекарват дълго време сами.
Да се изправим пред собствените си мисли е плашещо за мнозина. Затова се опияняваме със забавление, медийно съдържание. Но това е единственият начин да достигнем целите си. И трябва да си психически силен човек, за да го сториш.
12. Не чувстват, че светът им е длъжен за нещо.
Лесно е да се разочароваме, да се ядосаме за това, че животът не ни възнаграждава за толкова много усилия и компромиси. Но то само вреди на нас самите и ни пречи да бъдем по-ефективни, по-смели. Което, от своя страна, би провокирало света да ни възнагради.
13. Не очакват незабавни резултати.
Желанието да развием реалистични очаквания и разбиране, че успехите не се случват за ден, е необходима предпоставка, ако искаме да достигнем пълния си потенциал, смята Морин. Хората с по-слаба психика често са нетърпеливи. Те надценяват способностите си и подценяват колко дълго ще отнеме промяната. Винаги има провали по пътя, но ако измерваме личния си прогрес и не забравяме да обхващаме с поглед обширната картина, нещата ще ни се получават добре.
