СКЪПИ ПРИЯТЕЛИ, УВЕДОМЯВАМЕ ВИ, ЧЕ ДЕСИСЛАВА ДАМЯНОВА ПРЕУСТАНОВЯВА ИНДИВИДУАЛНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ!

ВЪЗРАСТОВИТЕ КРИЗИ ПРИ ДЕЦАТА НА 1, 3 И 7 ГОДИНИ

 

Психиката на детето в процеса на развитие минава през определени етапи, които се наричат ​​критични периоди. Защо критични? Защото в тези възрастови интервали съществуват противоречия във вътрешното състояние на детето, разминаване между неговите желания и възможности и необходимостта му от утвърждаване в отношенията със семейството и околните.

Кризата при децата обикновено започва и завършва неусетно. Тя продължава няколко месеца, но при неблагоприятно развитие може да бъде удължена до 1-2 години.

Има няколко критични периода:

  • На възраст около 1 година
  • На възраст около 3 години
  • На възраст около 7 години

 Кризата при едногодишното дете

Детето на тази възраст открива нови възможности и има нестихващо желание да опознава света. То вече прави първите си стъпки и опити за произнасяне на първите си думички. През този период то започва да развива и чувство за независимост, а емоциите вече управляват поведението му. Основното, което е характерно за децата на тази възраст, е че имат огромно разминаване между това, което искат да направят и това, което реално могат. Това кара вашият малък наследник да се чувства безсилен, което често води до тръшкане и инатливи прояви.

Силовите методи на родителите и опитите им чрез пошляпване и наказания да се справят с тръшкането и гнева могат само да доведат до още по-сериозно влошаване и удължаване на този кризисен етап. Следователно е необходимо повече търпение и постоянство. Родителското „не може“ трябва да се използва само тогава, когато е наистина необходимо и да е валидно всеки път, независимо от обстоятелствата. Избягвайте високия тон и сведете до минимум ситуациите, които могат да предизвикат раздразнителност.

Как да преодолеем кризата при децата на 1 годинка?

  • Детето трябва да се придържа към дневния си режим, да се храни в определени часове, да спи достатъчно.
  • Създайте безопасна среда у дома, така че детето да може да опознава околния свят, без да се нарани. Окуражавайте го, показвайте му, че се радвате на успехите му.
  • Не отменяйте правилата, които вече сте въвели. В същото време – не прекалявайте с тях. Оставете място и за позволени неща, все пак на тази възраст малчуганите опознават света и не бива да ги лишавате от този опит.
  • През този период се опитвайте да обърнете повече внимание на детето, да отделяте време за игри, да му говорите, да разказвате истории и да четете книжки. То разбира всичко, а мозъкът му е като гъба, жадна за нови знания и информация.

Кризата при 3-годишно дете

Ако детето на тази възраст демонстрира негативност, неподчинение, упоритост и инат, това означава, че е навлязло в критичния период, типичен за тригодишните. Детето започва да се противопоставя на възрастните и да демонстрира характер.

„Искам да решавам сам и да направя всичко сам“ – това е мотото на този втори критичен период. Детето иска всичко това, макар и да не съответства на реалните му способности. Хлапето изглежда инатливо, но упорството е мотивирано от желанието му да бъде чуто и да покаже, че то също има собствено мнение, което трябва да бъде взето под внимание.

Това е възрастта, когато се формира волята, независимостта, самостоятелността. Същността на новото поведение на детето преследва определени цели: да покаже, че е „голямо“, да покаже, че може много неща, да накара околните да го уважават и зачитат.

Как да преодолеем кризата при децата на 3 години?

  • Необходимо е да разберете, че вашето дете се държи толкова зле, не защото е „лошо“ в действителност, а защото не знае как по друг начин да демонстрира своето желание за независимост.
  • Можете да игнорирате проявите на нервни изблици докато детето се успокои. Друг начин е да спрете изморителната истерия, като просто отклоните вниманието му. На три години децата много бързо се разсейват с играчка, приказка или нещо от заобикалящата го среда.
  • Насърчавайте детето си да бъде независимо, защото именно това е причината за неприемливото му поведение. Оставете го да прави грешки и не го ограничавайте прекалено много. След всяко „не може“ нека следва „може“. Например: не може да пипаш котлона, но ако искаш – ще ти купя детска кухня, с която да играеш.
  • Дайте му право на избор. Ще се изненадате колко добър ефект има това върху честите прояви на истерии. Давайте възможност детето да избира между приемливи за вас неща – например: какво искаш да хапнеш – ябълка или круша? Така се задоволява потребността на детето за самостоятелно взето решение, колкото и незначително да изглежда за вас.
  • Не се страхувайте от упоритостта и детския инат. С течение на времето те се превръщат в ценни качества – във воля и устойчивост.
  • Възпитавайте чрез игри – детето на тази възраст има богато въображение и се нуждае от игри, за да научава важни житейски, морални и поведенчески уроци. Използвайте в игрите ситуации от реалния живот, участвайте активно в тях и давайте пример.

Криза на 7-годишното дете

При някои деца тази криза може да се появи на 6 или 8 години. На тази възраст малчуганите имат интензивен растеж на тялото, възникват някои физически промени, зъбите се подменят. Детето навлиза в нов житейски етап – то става ученик.

Ето защо, възможно е да се появи негативизъм, възникнал от рязката промяна от една страна и желание да се скъса връзката с ранното детство – от друга. Често децата на тази възраст започват да се чувстват неловко в детските занимания, с които доскоро са се ангажирали, с дрехите, с които доскоро сте ги обличали, считайки всичко това за „бебешко“. Сега те са привлечени от училищните дейности и от това, което интересува съучениците им. Влиянието на околните става все по-голямо. В същото време, има моменти, в които детето изобщо няма желание да ходи на училище или да учи. Това се дължи на страха от новото, децата се боят, че няма да могат да отговорят на очакванията на учители и връстници.

Основните проявления на този период са няколко (може да е само една или комбинация от тях): повишена агресия или повишена срамежливост, страхове, неувереност.  На тази възраст детето започва не само да усеща чувствата, но и да ги разбира, да търси причината за появата им. Анализирайки себе си, детето обръща внимание на това как реагират околните на неговите действия. Егото често е наранено и самочувствието става твърде високо или твърде ниско.

Детето започва да имитира първо възрастните, а след това връстниците си. Преди да направи нещо, то все повече мисли и преценява последиците от действията си. Играта все още се запазва като част от ежедневието му, но се променя нейния характер – вече е налице разбиране, че има друг, „възрастен“ живот.

Как да преодолеем кризата при децата на 7 години?

  • Повечето родители на деца от тази възраст се фокусират най-вече върху интелектуалното им обучение с оглед на факта, че вече имат ученик у дома. Истината е, че сега – повече от всякога, трябва да обърнете внимание на чувствата и емоциите на детето. То преживява голяма метаморфоза и започва да има много по-отговорни занимания и задължения. Постарайте се да разберете как се чувства детето, какво го тревожи, какви са взаимоотношенията с връстниците му. Не прекалявайте с изискванията за оценки и знания (те са важни, но не стресирайте детето допълнително).
  • Обяснете на детето, че е важно да се подчинява на общите правила в училище, но в същото време трябва да може да защитава своето мнение и позиции.
  • Не се намесвайте прекалено много в писането на домашни и ученето, просто наблюдавайте как се справя вашият син или дъщеря и се включвайте, ако ви помоли за помощ. Така ще насърчите неговите способности и самостоятелност.
  • Постепенно прехвърляте отговорността и задълженията към детето (самостоятелно ставане, организиране на заниманията, подредба на личните вещи).
  • Нека детето разбере какви са неприятните последици от неговото действие или бездействието му. В резултат на това то започва да расте и се превръща в по-съзнателно и отговорно. 

 

Източник: roditel.bg

Какво казват нашите клиенти

Запишете се за нашият бюлетин като оставите имейл адреса си