За разлика от всички други видове, човеците притежават капацитета да произвеждат и контролират своите емоции, като мислят. Еволюцията на неокортекса – мислещата част на мозъчната кора, която контролира езика и логическото мислене, ни позволява да изразяваме чувствата си с мисли и да променяме самите чувства. Ако ученикът почувства, че е обезпокоен преди взимането на някой изпит, би могъл да помисли как да се успокои. Ако спринтьорка усети, че е мудна и немотивирана, тя има способности да се концентрира и ускори реакциите си, като стартира с максимума от възможностите си.
От почти един век на психотерапевтите им е известно, че умът може да ни разболее, и затова те са създали много методи да забавят този процес. Сега откриваме, че мислещата част на мозъка ни може да предотврати и физическите, и емоционалните проблеми. Всеки е в състояние да научи тези техники, без да са необходими години интензивна терапия. Техниките, които се обсъждат в седващите статии, са подбрани от най-вълнуващите открития на съвременната психология. Те са класифицарани като познавателни терапии, защото се основават на предположението, че нашите мисли или познания са най-лесният начин да променим начина си на мислене.
Много от теориите и стратегиите, са били разработени за високорискови деца, но днес има малко деца, които не попадат в тази категория. Преди да станем развито индустриално общество, родителите са учели децата си как да различават растенията, които могат да се ядат, от онези, които биха им навредили, как да подковават кон или как да култивират една нива. Съвременните деца се нуждаят от други умения за оцеляване. Родителите трябва да научат децата си как да използват своя интелект, както и емоционалните и социалните си умения, за да се справят с непрекъснато нарастващите стресове от лично, семейно и обществено естество.
Човешките възможности за самоизмама са почти безгранични, а това ни затруднява да преосмислим колко е важно да насочваме децата към реалистично мислене. Нашият емоционален мозък има способността да надява желязна ризница, за да предпази най-пламенните ни желания от атаките на логическия мозък. В резултат от това ние постоянно правим неща, които не би трябвало да правим. Например знаем, че тютюневият дим причинява много болести и ранна смърт, и все пак 23% от населението все още пуши, а почти 3000 деца и тийнейджъри придобиват навика всеки ден. Знаем, че предпазният колан със сигурност ще ни помогне да оцелеем при евентуална катастрофа, и все пак почти една трета от шофьорите го смятат за неудобство. Всеки, който някога е влизал в саморазрушителни взаимоотношения, например да се качи в кола, чийто шофьор е интоксикиран, или просто да харчи повече пари, отколкото може да си позволи, е изживявал изтънченото изкуство на самоизмамата.
Самият факт, че толкова често правим неща, които не са в наш интерес, предполага, че еволюцията ни е отвела в погрешна посока, развивайки т.нар. „логическа" част на мозъка ни. За щастие това може да се излекува. Децата могат да се възпитат да действат в техен най-добър интерес, а също и в интерес на другите хора.
Момичето Х наистина мразеше новото си училище. Би направила всичко, но не и да учи. Да разговаря с приятеля си по четири-пет часа през нощта беше много по- интересно, отколкото да учи история на света. Учителите й знаеха, че те няма мотив да учи и я оценяваха по съответния начин. Тя знаеше, че родителите й ще бъдат много разочаровани, когато видят оценките й. Вероятно щяха да я накажат жестоко и тя взе просто решение: скри известието, пристигнало по пощата в дома й. Странно, но това като че ли разреши нещата. С три деца в три различни училища и с отговорни, изпълнени с напрежение професии, родителите й пропуснаха факта, че не са получили уведомление за успеха й. Но един месец преди края на учебната година, директорът извика родителите на ученичката, за да разбере зашо не са отговорили на писмата му. В резултат тази среща беше шок за тях и сигнал, че доверието е спряло да работи в тяхното семейство.
Ние често несъзнателно заговорничим с децата си, за да избегнем болезнена истина - дори и когато се сблъскваме с неопровержими факти. Например през август 1996 г. едно проучване показва, че 10,9% от тийнейджърите взимат наркотици, едно тревожно нарастване със 105% от 1992 г. Това включва нарастване със 183% на употребата на ЛСД и други вещества, предизвикващи халюцинации, и със 166% на употребата на кокаин за месец.
Някои експерти обвиняват за това тревожно нарастване „отстъпчивите и меки" родители, които също са използвали наркотици като тийнейджъри и разсъждават, че след като самите те са станали пълноценни личности, защо да повдигат въпроса за употребата на „ободряващи" хапчета и алкохол от децата им. Но тези аргументи, в които някои ще открият оправдание за „отстъпчивостта" си, не взимат предвид по- трезвата статистика, отнасяща се до ранната употреба на наркотици. През същия този период се е увеличил с 96% приемът в спешните отделения на деца между 12 и 18 години, употребили марихуана, и с 56% на употребилите хероин.
Като човешки същества ние сме обект на различни отрицания и преосмисляния. Милиони, иначе разумно мислещи, възрастни влизат в коли, без да затегнат коланите, или палят цигара, като се преструват, че няма опасни последствия само от една-единствена цигара. Някои от нас са по-склонни да заравят главите си в пясъка, но тъй като искаме да възпитаме физически и емоционално здрави деца, трябва да се научим да гледаме истината право в очите.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
