СТРАХЪТ е целесъобразна емоционална реакция на известна, външна опасност, която мобилизира индивида в търсене на стратегии за справяне.
ТРЕВОЖНОСТТА сигнализира за възможна, очаквана, но неясна застрашеност и често е съпроводена от телесни симптоми.
При тревожните разстройства децата преживяват постоянна и необоснована тревога, което води до нарушение на функционирането им. Тревожните разстройства засягат около 10% от децата и юношите. Някои от тези разстройства са по-характерни за детска възраст, а други се срещат и при възрастни.
Емоционалните разстройства в детството имат подчертана възрастова специфичност. Прогнозата при тях е много по-благоприятна в сравнение с тревожните разстройства при възрастните.
Разстройство, свързано с тревога от раздяла
При това разстройство децата преживяват болестно засилена тревожност при раздяла със значимия за тях обект. Тревожността се проявява в ситуации, свързани със:
- Страх, че родителят може да излезе и да не се върне
- Страх да отиде на училище, тъй като когато се прибере може да няма никого вкъщи
- Отказ да си легне, ако обектът на привързаност не е до него
Може да се появят различни телесни симптоми като:
- Болки в стомаха
- Гадене
- Повръщане
- Главоболие
Започва преди 18 годишна възраст с пик към 10 г. възраст. Продължителността на проявите е най-малко 2 седмици. Засяга 3-4% от всички деца в училищна възраст и 1% от юношите. Честотата при момчетата и момичетата е сходна.
Фобийно – тревожно разстройство в детството
При децата се проявяват с изразен и продължителен страх от определена ситуация. Придружени са с отбягващо поведение спрямо фобогенния обект и водят до нарушено социално функциониране, и някои телесни симптоми (треперене, сърцебиене, замайване, изпотяване, гадене). Децата със специфични фобии може да изразяват тревожността си чрез плач, хленчене, поведенчески избухвания.
Простите фобии могат да се разделят в 5 основни категории:
- Фобии от животни
- Фобии от природни явления – гръмотевици, светкавици, бури, наводнения, височини
- Фобии от кръв, инжекции и нараняване-тук се включват и други медицински процедури
- Фобии от определени ситуации-летене, шофиране, летене, пребиваване в затворени пространства, преминаване по мост, ползване на градски транспорт, возене с асансьор
Други-фобии от силен шум, от задавяне, повръщане
- Основни черти на простите фобии:
- Силата на страховата реакция е прекомерна на ситуацията.
- Реакцията на страх не може да се контролира от детето и предизвиква избягващо поведение.
- Нарушава функционирането на детето или семейството- училищно справяне, участие в социални дейности.
- Страховете се повлияват от личния опит и от придобитите социални умения на детето, а също така от реакциите на родителите и близките.
Социална тревожност
Основни симптоми са повишена тревожност от контакт с непознати, страх от отрицателно оценяване, стремеж за оттегляне от застрашаващи социални ситуации, контактуване предимно с познати. Придружаващи белези са телесни оплаквания, отказ за говорене пред непознати, училищен отказ. Характеризира се с тревожност в различни социални ситуации поради страх от присмех, унижение, срам, неудобство. Децата се усещат неудобно в общуването както с връстници, така и с възрастни, като тревожността не е по причина на недостатъчни социални умения. Хроничното избягване на социални контакти може да ограничи социалната компетентност при тези деца. В повечето случаи разстройството започва на 10-11 г.в. и продължава в зряла възраст.
Разстройство на съперничество със сиблингите
След раждането на брат/сестра единственото дете трябва да дели вниманието на родителите си с новороденото. Ревността е честа, но понякога е прекомерно засилена и води до нарушено функциониране.
Най-често се проявява с регресивно поведение, противопоставяне и съпротива спрямо родителите, придружено с тревожност, тъга и затваряне на детето, отказ да се храни самостоятелно, поява на нощно напикаване и др.
Състоянието се приема за значимо, когато конкуренцията за вниманието и любовта на родителите е свързана с необичайна степен на отрицателни чувства и се съчетава с нарушения в общото функциониране – регрес със загуба на овладени преди това умения и/или със засилване на поведението на противопоставяне и съпротива към родителите, чести избухвания, раздразнителност, агресивни действия спрямо сиблинга, тревожност или тъга.
Генерализирано тревожно разстройство
Детето/юношата изпитва необосновани и силно преувеличени безпокойства по множество теми, свързани с ежедневието-училище, изпити, отношения с връстници, здраве. Често детето е с повишена раздразнителност, с трудности в концентрацията и съня, наблюдава се стремеж към презастраховане. Продължителността на симптомите е 6 или повече месеца. Съпътствуващи прояви могат да бъдат стомашни болки или отбягване на училище. Разстройството се среща по- често при себенеуверени деца.
Паническо разстройство
Характеризира се с повтарящи се панически атаки, при които юношата преживява силна тревожност и има изразени вегетативни симптоми:
- Изпотяване
- Учестен пулс/сърцебиене
- Учестено дишане
- Замайване
- Треперене на крайниците
- Изпотяване
- Страх от загуба на контрол
- Страх от възможна смърт
Паническата атака обикновено е с продължителност по-малка от 30 минути.
Обсесивно- компулсивно разстройство
Основната характеристика са напрапващите се мисли, представи или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава, но не е в състояние да им се противопостави. Натрапливостите могат да са свързани свързани с мисли за замърсеност, заразеност, подреждане в определена последователност. Пациентът се опитва да се бори срещу тяхното нахлуване. Натрапливостите водят до повтарящи се действия, ритуали, които отнемат голяма част от времето на детето/юношата. Често детето извършва множество ненужни действия за намаляване на тревожността (компулсии) като затваряне-отваряне на врата, запалване-изгасяне на лампа, натрапливо броене на стълби, етажи. Натрапливостите и ритуалите са мъчителни поради повторяемостта и предизвикват страдание и дезадаптация.
Остра реакция на стрес и посттравматично стресово разстройство
Включват реакция на тежки психични травми, предизвикани от ситуации, които заплашват живота или телесната цялостност на детето и/или близките му. Проявите включват спонтанно възникване на „живи” представи/образи, свързани с травмата, нахлуващи и отразяващи се в играта или кошмарните сънища на детето; отбягване на ситуации, свързани с травмата и общи симптоми като напрегнатост, раздразнителност или дистанцираност и недостъпност.
Интервенции
Зависят от вида и от тежестта на тревожното разстройство. Интервенциите трябва да включват както самото дете, така и неговата среда. При фобийното разстройство например се използват техники за десензибилизация спрямо фобогенния стимул. Съществуват разработени ръководства за справяне с различни тревожни разстройство най-вече на базата на когнитивно- поведенческите техники. Фармакотерапия се прилага много често при обсесивно-компулсивното, паническото разстройство, социалната тревожност, генерализираното тревожно разстройство. Това са предимно антидепресанти от типа блокери на обратния захват на серотонин.
Източник: detskopsihichnozdrave.com
