Дори и най-малките деца почти винаги имат повече от една възможна стратегия за решаване на даден проблем. Деветмесечно бебе, което се опитва да вкара квадратно колче в кръгъл отвор, се мъчи най-напред да го набие в него, след това да го завърти, да опита с нов отвор и накрая може да го захвърли в безсилието си (това също е начин да се разреши един неразрешим проблем). Но когато децата започнат да учат официално в училище, обикновено азбуката, осъзнават, че има „верни" и „грешни" отговори. Постепенно започват все по-малко да се доверяват на естествените си възможности и да създават алтернативни стратегии и решения.
Когато осемгодишно момиче е хванато да краде парите за обяд от класната стая, докато другите деца са на спортната площадка, тя обяснява на учителката си, че майка й е без работа и няма достатъчно пари да й плаща обяда всеки ден. Тя си помислила, че би могла да вземе по малко от всяко дете, което има повече пари. Когато госпожата я попитала дали няма друг начин да се разреши проблемът, девойката навела засрамено глава и се разплакала. Тя разбрала, че учителката очаква един „правилен" отговор, а тя не знае какъв е той. Усещала, че ако даде „грешен" отговор, това само ще влоши нещата.
Това, което госпожата и наистина искала, е да накара момичето да помисли за други възможни решения на нейното разбираемо затруднено положение. Естествената способност на детето да достига до алтернативни решения била победена от страха й от евентуално социално порицание. Емоциите на девойката, срамът от залавянето и страхът от отхвърляне са попречили на естествената й способност да види, че един проблем има много решения.
В „Решаване на проблеми от деца" психоложката проф. Стефани Торнтън обяснява, че когато не са замесени емоции, децата инстинктивно научават много различни стратегии, за да разрешат един-единст-вен проблем. Когато на един второкласник се даде прост сбор от 5+3, той би могъл да използва поне четири различни начина да реши задачата:
• Запомня отговора, защото познава задачата.
• Пресмята сбора на пръсти.
• Преброява на пръсти само от 5 нагоре, за да получи 8.
• Разлага по-голямото число 5, като знае, че то се състои от 2+3, че 3+3=6 и още 2
прави 8.
Торнтън обяснява, че на тази възраст децата имат склонност да разнообразяват стратегиите си в зависимост от това, как виждат сложността на проблема и от миналите им асоциации, свързани с успех. Чрез повторение децата избират стратегията, която има най-голяма вероятност да действа за всяка индивидуална задача.
При междуличностни проблеми връзката между логичния и емоционалния мозък може да се прекъсне. Изразено с неврологични термини, това означава, че амигдалата губи способността си да образува свързващи пътища с мозъчната кора и по този начин разчита изключително само на собствената си „емоционална логика", която оформя основата на интуицията и може да бъде достатъчна за разрешаване на някои видове проблеми. В много случаи обаче, особено когато участват силни емоции, само безпристрастната помощ на мозъчната кора може да насочи мозъка към намиране на реални и ефектни решения. Когато децата практикуват намиране на решения на проблемите си, те установяват свързващи пътища между емоционалната и логическата част на мозъка.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
