Когато възпитавате едно отговорно дете, което е загрижено за другите и посреща предизвикателствата на живота с честност и почтеност, запомнете:
• Приучете децата на честност, докато са още малки, и бъдете последователни, докато растат. Разбирането на децата за честност се променя с възрастта, но вашето – никога.
• Трябва още от най-ранно детство да разговаряте за честността и етиката в поведението, като избирате книги и видеофилми, които да обсъждате с детето, като играете игри, изграждащи доверието, и проявите разбиране към променящите се потребности за уединеност на децата ви.
Когато баща открил, че 10-годишният му син е взел тайно едно шоколадче от магазина на самообслужване, накарал детето да го върне и да се извини на служителите и на клиентите. След като приел извиненията, чиновникът се опитал да върне шоколадчето на детето, но баща му не разрешил. „ Той не може да го вземе - казал бащата. -Той не е негов.
Двайсет години по-късно Дейвид Робинсън - един от най-ценните играчи от Баскетболната лига през 1995 г., пианист, програмист и обществен деец, си спомня: „Никога няма да забравя чувството, което изпитах, когато стоях зад щанда, изобличен като крадец. Тази случка остави незаличимо впечатление у мен. По този начин баща ми ми показа каква личност не исках да стана. Оттогава кражбата не съществува за мен".
Дейвид Робинсън си спомня за тази случка в предговора на книгата на неговите родители “Как да възпитаме много ценна личност”. Той споделя със своите родители, че децата научават най-ефективно за разликата между правилното и погрешното в семейства, в които родителите са по-скоро строги, отколкото „разрешаващи".
Само едно поколение назад повечето родители щяха да реагират подобно на г-н Робинсън, ако открият, че детето им е откраднало нещо, дори и не толкова ценно, докато през последните 20 години се наблюдава постоянна тенденция за избягване на наказанието, освен за някое нечувано лошо поведение.
В книгата си „По-големи надежди: Преодоляване на разглезеността в нашите домове и училища“ проф. Уилям Деймън пише:
„Живеем във време, когато „съсредоточената върху едно дете" етика е станала оправдание за прекомерното разглезване на децата. Тази философия е размножила куп отстъпчиви доктрини, разубеждаващи родителите да наложат принципна дисциплина в дома... Ценната някога постановка акцентът да се поставя върху децата, сега се използва (или се злоупотребява с нея) за самоцелното толериране на днешните деца и юноши."
Оказва се, че разбирането ни за емоционалната интелигентност, е в подкрепа на възгледите на Деймън: съвременната култура е стигнала твърде далеч в опитите си да предпазва децата от неща, от които не е необходимо да бъдат предпазвани. Казано накратко, прекалено голямото разбиране и съчувствие към някои деца е толкова вредно, колкото и прекалено малкото.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
