Въпреки че хората не се чувстват комфортно, когато изпитват срам или вина, а професионалистите традиционно разглеждат въпросните чувства като препятствие за психичното здраве, не можем да отречем ефективността им при насочване на децата към социално поведение.
Срамът се определя като форма на изключително притеснение, поради което детето чувства, че се е провалило в действията си и е разочаровало другите хора.
Вината се проявява, когато децата не отговарят на общоприетите стандарти за поведение.
Срамът оставя неизличимо впечатление у децата - и то много по-силно отколкото позитивните чувства в някои случаи. Според някои теории на невроанатомията екстремните емоции, породени от срама, прекъсват нормалните пътища, по които мозъкът регистрира информация и я съхранява в паметта. Тези крайни емоции като че ли заобикалят мислещата част на мозъка - мозъчната кора, и възбуждат емоционалния контролен център на мозъка, амигдалата - седалище на емоционалното заучаване и паметта. По такъв начин всяко изживяване с екстремни емоции ще има и много по-незабавен ефект върху поведението на децата, както и по-дълготрайно влияние върху развитието им като личности.
Ако не сте убедени в силата на негативните емоции, опитайте следния малък експеримент:
Отмерете колко време ще ви отнеме да си спомните три случки от детството, когато сте били притеснени до точката на срама.
- „Случката" пред ваши съученици и приятели ли е била?
- Дали родителите ви са казали, или са направили нещо, с което да ви засрамят?
- Дразнели ли са ви други деца за вашия външен вид?
Определете всяка случка по скалата от едно до десет, като десет е най-силно, а едно - най-слабо. Сега си спомнете три положителни случки, когато сте били горди от нещо, или сте направили така, че да помогнете на някого. Отново определете всяка случка по същата скала.
Ако сте типичен случай, ще ви е необходимо от три до пет пъти повече време, за да си спомните изживяване с положителна емоция, а силата й ще бъде три пъти по-малка в сравнение с негативната емоция.
Един справедлив начин да промените поведението на детето е да го накарате да се засрами. „Отрицателните" емоции могат творчески да формират поведението на детето. В много култури срамът е начин за наказване на антисоциално поведение. Въпреки че не одобряваме общества, които практикуват публично засрамване, трябва да признаем, че при тях има значително по-малко престъпления и социални безредици. Без съмнение, част от неудобството да използваме срама при възпитанието на децата е, че не го познаваме достатъчно добре.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
