Според детските психолози има два стадия на съпричастност: емоционална реакция спрямо другите, която се развива през първите шест години от живота на детето, и познавателна реакция, определяща степента, до която по-големите деца са в състояние да разбират гледната точка или възгледите на друг човек.
Емоционална съпричастност се наблюдава при повечето малки деца. Бебетата се обръщат, виждат друго дете да плаче и в повечето случаи и те започват да плачат. Детският психолог Мартин Хофман смята това за „световна съпричастност" - тъй като детето не разпознава разликата между своя и заобикалящия го свят, интерпретира тъгата на всяко друго бебе като своя. Между първата и втората година децата навлизат във втори стадий на съпричастност, когато могат ясно да видят, че нещастието на друг човек не е тяхното собствено. Повечето прохождащи бебета се опитват интуитивно да намалят страданието на другите. Поради своето незряло познавателно развитие прохождащите бебета не са сигурни какво точно трябва да направят, което води до състояние на съпричастно объркване, илюстрирано в следващия пример:
При момиче Х се наблюдава съпричастно объркване, когато приятелката й У изведнъж се разплаква. Най-напред изглежда, като че ли и самата Х ще избухне в плач, но след това тя се изправя, оставя кубчетата, с които е играела до момента, и започва да гали разплаканото момиче.
Когато майката на плачещото момиче влиза в стаята и я прегръща, за да разбере защо е разтревожена, това само кара дъщеричката й да заплаче по-силно. Като вижда, че тя все още е натъжена, но вече има кой да се погрижи за нея, детето Х започва нежно да гали ръката на майката. Решавайки, че дъщеря и се е подмокрила, майка й я извежда от стаята. “Успокоителката“ остава сама и неудовлетворена от резултатите на своята помощ. Тя отива до едно плюшено мече и започва да го гали, като от време на време гали и собствената си ръка.
Някои деца се раждат с по-силно чувство на състрадателност от другите.
Психолозите са установили, че някои прохождащи деца откликвали на скръбта на други и се опитвали да им помогнат, докато други само гледали, проявявайки повече интерес, отколкото загриженост. А трета група показвали негативна реакция към мъката на други деца - едни се отдръпвали от плачещите, а други им се скарвали или ги удряли.
С постепенното развитие на способностите за възприемане и познание, децата се научават все по-добре да разпознават различните прояви на емоционална скръб при другите и са в състояние да изразяват загрижеността си със съответно поведение.
Шестгодишната възраст е началото на познавателната състрадателност при децата - способността да виждат нещата от друга гледна точка и да реагират по подходящ начин. Умението да възприема перспективно нещата позволява на едно дете да знае кога да се приближи до нещастното си приятелче и кога да го остави на мира.
Познавателната съпричастност не изисква емоционално общуване (например да се разплаче), защото по това време детето вече е изградило своя гледна точка или свой модел как би се чувствал един човек при беда или нещастие, независимо дали я показва или не.
Например осемгодишното дете, което е решило да изчака в ъгъла до вратата на магазина, докато майка му пазарува за обяд. Той инстинктивно отваря вратата на възрастните и натоварени клиенти, които влизат и излизат от магазина, а те на свой ред му благодарят.
Той е в състояние да си представи какво чувстват тези хора и да реагира съответно. В случая прилага своето умение за познавателна състрадателност. В късното си детство - между десет и дванайсет години - децата разгръщат много повече своята съпричастност извън кръга на хората, които познават.
На този стадий, наречен абстрактна състрадателност, децата изразяват своята загриженост спрямо хора, които са по-малко облагодетелствани от тях, независимо дали живеят в друг блок или в друга страна. Когато децата извършват такъв вид благотворителни и алтруистични дейности, можем да приемем, че те напълно са усвоили уменията да бъдат състрадателни и съпричастни.
За развитието на Вашата емоционалната интелигентност или на Вашето дете, заповядайте на специализираните ни обучения в Академия за Емоционална Интелигентност.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
