Малко родители биха оспорили, че от тях зависи децата им да усвоят добри навици за разрешаването на даден проблем. Много от тях обаче не отделят време за това. Един от гарантираните начини да моделирате тези умения у детето си е като насрочвате всяка седмица семейни събрания, на които всеки задължително трябва да присъства. По този начин ще изпратите послание до децата, че приемате сериозно ролята си на водач в семейството и че сте се ангажирали да им по-могнете да развият емоционални и социални умения в името на техния успех.
Семейните събрания трябва да продължават половин час и родителят, който води
събранието, трябва да изисква следните основни правила:
* Да се започва и завършва навреме.
* Да не се прекъсва този, който говори.
* Да не се критикува мнението или чувствата на другите.
* Да се даде възможност на всеки да участва, но никой да не се насилва, ако не желае да участва.
Половината от времето може да се отдели за лични проблеми, а другата половина – за проблеми, които засягат цялото семейство. Всеки трябва да може да дискутира и да „намисли" своя проблем. Това е добра възможност за вас да поставите за разглеждане ваш собствен проблем, подходящ за дискусия в семейството.
Докато се обсъжда поставеният проблем, създайте петстепенна процедура за
разрешаването му:
1. Идентифицирайте проблема.
2. Помислете за възможни решения.
3. Сравнете всяко решение.
4. Изберете най-доброто решение.
5. На следващото събрание докладвайте как върви решаването и обсъдете всички
модификации, които се налагат.
Например мисис Гарви всеки ден се прибира от работа с главоболие и е необичайно рязка с децата и съпруга си. На едно семейно събрание десетгодишното й дете я пита какво не е наред. Майката на трите деца обяснява, че напрежението в работата я натоварва и тревожи. Мисис Гарви е помощник-юрист в голяма фирма и двама от юристите, с които работи, й дават повече работа, отколкото може да поеме. Тя не иска да се оплаче, защото очаква повишение, а двамата юристи изискват от нея работата им да бъде свършена приоритетно. Тя разглежда проблема си на семейно събрание, като използва петстепенната процедура:
1. Идентифициране на проблема: „Имам повече работа, отколкото мога да поема."
2. Предлагане на възможни решения: „Мога: а) да кажа на двамата юристи, че съм
претрупана; б) да работя вкъщи през нощта и през почивните дни; в) да им препоръчам да наемат временно служител и аз да го наблюдавам."
3. Сравняване на решенията: „Първото решение само прехвърля проблема върху
юристите, натоварвайки ги допълнително, което няма да им хареса. Второто решение ще затрудни мен и моето семейство. Последният вариант признава проблема и дава разумно решение, което не затруднява мен или някой друг."
4. Избиране на най-доброто решение: „Третото. За кратък период ще струва малко
пари на фирмата, но в дългосрочна перспектива работата ще бъде свършена по-бързо и по-ефективно."
От този пример е ясно, че децата на мисис Гарви могат да се поучат, наблюдавайки я как разрешава проблема си пред всички. Ако се наложи, те ще постъпят по същия начин, за да решат своите проблеми и конфликти. Този случай е полезен и с това, че мисис Гарви отделя време да разсъждава върху проблема, като споделя със своето семейство защо е била раздразнителна и получава емоционална подкрепа от всички.
Щом веднъж сте моделирали процеса за разрешаване на проблема, децата ви ще имат възможност, ако желаят, да обсъждат свои проблеми. По-малките деца се нуждаят от напътствие, докато преминават през всяка от степените, но ще се изненадате колко бързо схващат дори и петгодишните деца. Всеки член на семейството може да потърси помощ от останалите. Децата обичат да им се дава възможност да помагат на родителите си за важни неща и тяхното мнение трябва да се уважава. Запомнете, че разрешаването на проблеми е процес, при който не винаги вземаме правилни решения. Също така това е дейност, която не само допринася за емоционалната интелигентност на децата, но и изгражда чувство на семейна сплотеност и подкрепа.
