Ще разгледаме случая на осемгодишно момче с диагноза сърповидна анемия. Заведоха го на терапевт, тъй като не искал да се подлага на кръвни изследвания и изпитвал ужас при мисълта, че ще му се прави кръвопреливане. Терапевта му казва, че може да го научи да използва мозъка си така, че почти да не почувства убождането с иглата.
- Това е нещо, което много хора знаят да правят от векове наред, от магьосниците и лечителите до големите герои –казал терапевта.
- Мозъкът работи като гигантски компютърен команден център. Когато искаме да ходим или говорим, той изпраща послания до краката или устата ни и казва на тези мускули какво да правят. Той контролира частите на тялото ни, без да е необходимо да мислим за това. Например той казва на сърцето да изпомпва кръв по-бързо, когато тренираме, и на стомаха ни да смила храната, когато сме свършили с храненето.
След това отправил въпрос към момчето:
- Твоята ръка или крак някога „лягат ли си да спят", така че почти да не ги чувстваш като част от себе си?
- Разбира се, това ми се е случвало много пъти.
- А какво ще кажеш, ако те науча да измисляш такива филми в ума си, които да накарат мозъка ти да приспива някои части от твоето тяло, но ти да го контролираш? Какво ще кажеш, ако можеш, когато пожелаеш, да направиш ръката си „безчувствена" и едва да усетиш, че ти вземат или преливат кръв?
След това помолил детето да протегне ръка нагоре, да затвори очи и да брои бавно до 100. Докато брои, отпуска мускулите, диша дълбоко и си представя, че в много студен зимен ден седи пред запалена камина в удобно кресло с одеяло, метнато върху него (климатичната инсталация е включена, за да подпомогне въображението му).
- Сега искам да си представиш, че излизаш навън – казал му терапевта успокояващо. – Вземи малко сняг от земята и направи снежна топка. Студена е, нали? Сега я постави точно върху мястото, където сестрата поставя иглата, за да ти вземе кръв. Чувстваш ли колко вдървена е станала ръката ти? Като че ли въобще не я усещаш. Ощипи кожата на това място. Чувстваш ли нещо?
- Съвсем малко – отговорило детето колебливо. - Чувствам я съвем слабо.
- Добре, а с малко практика и ти би могъл да направиш това, когато поискаш. Можеш да направиш ръката си безчувствена, така че никога да не те е страх, когато ти преливат или ти вземат кръв. Умно, нали?
- Даа – казало момчето, като отново ощипал ръката си, - ама тя наистина е вдървена!
Всеки, който се е събуждал от сън в студена пот и със смачкани чаршафи, бягайки от въображаемо чудовище, знае силата на ума да създава представи, които при дадени обстоятелства не могат да бъдат различени от реалността. Дори и в будно състояние можем да накараме хората да си представят страховито изживяване и сърцето им ще ускори ритъма си. Ако ги накараме да си представят, че поставят ръка върху гореща повърхност, можем дори да измерим повишаване на температурата на кожата и прилив на кръв.
Между три и петгодишна възраст децата придобиват способност да създават картини във въображението си, които дори да се движат като на филм. Това умение е особено силно в детството, но при повечето хора очевидно замира в юношеска възраст. Способността за визуализация би могла да бъде важно средство за намаляване на психическите и физическите смущения. Чрез отвличане на вниманието на мислещата част на мозъка образите могат директно да отслабят нервните импулси, които предизвикват страданието.
Интензивната концентрация, която използваме за оформянето на една представа, би могла да бъде ключов фактор за привеждане в действие на вътрешна, потискаща болката система. Според Патриша Макрат, автор на „Болката при децата“, това не е само тактика за отвличане на вниманието, при която децата не обръщат внимание на наличието на болка, а по-скоро е начин да се намали болката, като се създава естествено обезболяващо.
Можете да научите децата да формират мисловни представи, за да преодоляват широк диапазон от ситуации. Когато едно дете падне и ожули коляното си, то може да си представи торбичка с лед, поставена на раната, за да я обезболи. Ако детето се страхува от зъбобол, може да се научи да затваря очи, да се отпуска и да си представя, че се носи на вълшебно килимче. Ако коремът го присвива при мисълта, че ще чете стихотворение пред целия клас, може да си представи как въздухът се изпълва с магически, невидими, „вълшебни звездички", които, ако ги глътне, ще го изпълнят с увереност и ще успокоят стомаха му.
Няма никакво съмнение, че тези упражнения ще подействат при контролирането на силни и хронични болки, понякога по-добре и от лекарство. При експеримент за приучване на децата да преодоляват главоболие от мигрена д-р Карен Олнес, професор по педиатрия, установява: „Въпреки че не знаем специфичната причина за мигрената, със сигурност знаем от проведените проучвания, че редовно практикуваната релаксация с мисловни представи дава много повече резултати отколкото традиционните лекарства. Деца, обучени на такива саморегулиращи техники, се справят много по-добре от деца, приемащи лекарства, и със сигурност много по-добре от деца, приемащи плацебо или оставени без никакви лекарства.“
Самото предоставяне на децата на средствата, с които могат да контролират болката и стреса, може да е важен фактор за действието на тези техники. Много проучвания показват, че ако хората осъзнаят, че стресът може да се контролира, безпокойството е много по-малко. При проучвания относно вредните последствия от шума се открива, че само като се посочи на пациентите бутона за изключване на силния шум, те веднага подобряват изпълнението на рутинните задачи. Също така преценят шума като по-малко обезпокоителен от онези, които нямат достъп до такъв бутон. При други изследвания болни от рак, на които им е разрешено сами да си правят инжекции с морфин, контролират болката по-добре от онези, на които лекари правят инжекциите, дори и да им се прилага по-малко количество наркотик.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
