Бандура свързва възможността за само подкрепление със способността за саморегулация. Тази способност обозначава засилващия или намаляващи ефект на самооценката. Саморегулацията задава поведението чрез мотивиращата си функция (Бандура, 1996). Получавайки удоволствие от постигането на определени цели, детето ще положи повече усилия, необходими за осъществяването на поведението. Мотивацията ще зависи от ценността на подбудите и същността на нормите на поведение.
Бандура включва в саморегулирането три процеса: самонаблюдение, самооценка и отговорност. Самонаблюдение дава възможност да се преценят различните параметри на поведението. Разглеждането на поведението става чрез определени категории - например: оригиналност или неоригиналност, като ,ценност или неценност, прецизност или непрецизност, съзидателност или несъзидателност…
Самооценка разкрива позицията и произтичащите от нея личностни стандарти, от които се оценява поведението - дали е стойностно за одобрение или неодобрение – в зависимост от това дали да бъде наградено или наказано. Обикновено съвпадението на постъпките с вътрешните норми се приема за позитивно, а несъвпадението – за негативно. Адекватността на оценката ще зависи също от нормата, с която детето оценява даденото поведение. Ако тази норма е някакъв абсолют, оценката би била неадекватна.
Оценяването на поведението може да се основава на:
- собствения минал опит; миналото влияе на самооценката чрез изграждането на целите:
След като поведението е достигнало до дадено равнище и повече нищо не се изисква, тогава човек ще започне да търси ново самоудоволетворение. Хората ще поискат да повишат нормата на поведение при успех и да я понижат при неуспех, за да приближат до едно по-реалистично равнище след неколкократни неуспехи. (Бандура, 1977)
- опита, който се съдържа в ценностите и еталоинте на дадената група.
Бандура свързва процесите на саморегулацията и самооценката с отношението, което детето има към своето поведение. Самооценката ще се повлияе от това как детето възприема причините за своето поведение. То ще изпита уважение към себе си и радост, ако знае, че тази дейност му донася признание и успех, че се дължи на неговите способности и усилия. Ако детето прецени, че успехът се дължи на външни неща, на случайността, то няма да преживее същата радост. Този принцип е валиден и за случаите, когато детето претърпява неуспехи. Ако прецени, че поведението се дължи не на обстоятелствата или на недостатъчни възможности (което би го оправдало), то ще преживее вина.
Регулацията на поведението чрез самооценката, която може да се изрази във формата на гордост и радост от успеха или на неудоволетвореност и самокритика от неуспеха, насочва към отговорността как детето ще отговори на оценката, която има за собственото поведение (Бандура, 1976, 1982).
Отговорността
Позитивната самооценка подпомага поощрявания тип реагиране, докато негативната – наказвания тип. Когато детето изпитва радост от успеха, тази радост създава известна вътрешна удоволетворност, докато при неуспеха – то изпитва неудоволетвореност, породена от това, че трябва да осъди себе си.
Защо детето отказва да се поощрява или да се наказва, защо си поставя изисквания и защо се задължава? Като отговор на тези въпроси Бандура (1976, 1986, 1995) предлага няколко възможни обяснения. Детето ще изпита тревожност, когато наруши своите собствени вътрешни стандарти (норми, еталони) на поведение. Нарушаването на тези стандарти предизвиква тревожни предчувствия и самоосъждане, които могат да преминат, след като получи наказанието за това поведение. Наказанието поставя край на страданието от постъпката и последиците, свързани с нея, и заедно с това подготвя възвръщането на одобрението. Този цикъл е възможен, защото в миналия опит детето се е сблъсквало с последователността: постъпка-вътрешно безспокойство-наказание-освобождаване. Самонаказанието може да отнеме част от душевната болка и да намали външното наказание. Осъждайки себе си за дадената постъпка, детето престава да се измъчва за разочарованието, което е породило у другите и у себе си.
Така самонаказанието, изразено като самокритика, може :
- да облекчи вътрешните терзания и съвест;
- да ограничи външно наказание;
- да получи похвала – себеосъждането принуждава другите да отбележат детските положителни качества и с това им показва, че след като се положат малко повече усилия, всичко ще се промени.
Източник: АЕИ
