Противоположно на самоизмамата е реалистичното мислене, т.е. способността да виждаш света такъв, какъвто е, и да откликваш със съответни решения и поведение. Много от нас пренебрегват необходимостта да учат децата на това умение с ЕК и дори може да ги научат точно на обратното. Опитвайки се да предпазим децата от „грубата страна" на живота, ние още повече подчертаваме това отрицание. Но в опита си да предпазим децата от някой проблем, ние бихме им помогнали най-много, ако сме искрени, независимо колко болезнена ще бъде ситуацията. Ако обясним ситуацията на децата с най-големи подробности, те ще научат, че имаме емоционалната сила да преживеем и да боравим дори и с най-тревожната ситуация.
Това безусловно им изпраща посланието, че и те са в състояние да направят същото. Например в “Книга за развода за момчета и момичета“ детският психиатър Ричард Гарднър обяснява, че децата по-скоро трябва да разчитат на себе си, за да преодолеят развода на родителите си, отколкото да приемат, че родителите винаги ще действат в техен интерес. Последните проучвания доказват, че трябва да се вслушваме в съветите му.
При изследванията на 60 семейства със 131 деца двайсет години след развода се открива, че много родители се заблуждават, че разводът е само временна криза и може да се разреши след една-две години. Проучванията доказват, че това не е така. Разводът има продължителен ефект върху децата и може да им причини травми дълго след като са пораснали, дори и да изглежда, че не е имало сериозни проблеми по време на развода - „спящ ефект".
Според това проучване много от проблемите, които децата носят със себе си, се дължат на синдрома „обремененото дете". При развода родителите често изживяват трудности в разграничаването на своите собствени проблеми от проблемите на децата, като им отделят по-малко време, отслабват дисциплината и проявяват по-малко чувствителност, дори и да заявяват, че никога не са били по-близки с тях.
Изследванията сочат, че 25% от майките и 20% от бащите не са успели да възстановят живота си десет години след развода. Продължава и тенденцията на намаляване ролята на родителите. Децата в приблизително 15% от семействата преценяват, че са обременени от неспособността на родителите да изпълняват ролята си или дори да се грижат за собствените си потребности. Смята се, че тези деца са изложени иа риск от сериозни психологически проблеми.
В своята книга Ричард Гарднър казва на младите си читатели, че докато повечето родители обичат много децата си и по време на развода се опитват да правят най- доброто за тях, понякога не успяват - казват и правят неща, които не са най-добрите за децата им. Децата трябва да се научат да разпознават тези случаи и да взимат най-добрите решения в свой интерес.
Например едно семейство отишли при училищния психолог, за да обсъдят най-подходящия начин да съобщят на шестгодишната си дъщеря за развода. Като любящи родители и двамата искали да кажат и направят правилните неща, училищният психолог им дал няколко книги и обсъдил някои от най-важните неща, които да кажат или да не кажат. Той ги уверил, че дъщеря им ще се почувства добре, ако те продължат да работят заедно за нейно добро. Само две седмици по-късно се случил първият инцидент. Родителите си крещели един на друг насред училищния паркинг. Мъжът издърпал плачещото дете от колата на жена си. След това имало нощни телефонни обаждания до учителя, заплахи, че момичето няма да бъде върната след посещение и много други подобни инциденти. След всеки инцидент родителите отново се срещали с училищния психолог, като общо взето изглеждали разумни и загрижени за дъщеря си. Когато психологът решил, че е най-добре да започне да се среща и със самото дете, тя идвала с нежелание и не казвала нищо, освен „Просто не искам да мисля за това".
Гарднър казва, че някои родители дори объркват децата си по отношение на любовта им към тях. Родителите може да искат да обичат децата си, може да казват, че ги обичат, но действията им да показват друго нещо. Това би могло да бъде много объркващо. Гарднър дава един пример:
Бащата (който вече не живее в дома) обикновено обича много децата си и много, много съжалява, че не живее с тях. Понякога обаче бащата не обича децата си, но въпреки това майката им казва, че той ги обича, а тя знае, че това не е така... Всъщност тя мисли, че по този начин прави най-доброто за децата.
Гарднър учи децата, че сами могат да открият дали един родител ги обича или не, реално преценявайки какво той прави, а не само какво приказва. Той им казва:
• Вижте доколко родителите ви се опитват да бъдат с вас. Понякога те имат основателна причина да не са с вас, но би трябвало да ви обяснят, че наистина им се е наложило.
• Преценете дали родителите ви се отклоняват от своя път, за да ви помогнат, когато сте в беда, и колко загриженост и съчувствие проявяват, когато сте наранени или болни.
• Разберете дали родителите ви са доволни от това, което учите или правите. Родители, които обичат децата си, се интересуват за постиженията им.
• Разберете дали на родителите им е приятно да правят различни неща с вас. Когато обича някой, на човек му е приятно да работи с него.
• Вижте как постъпват родителите ви, когато са ви много ядосани. Всички родители се сърдят на децата си понякога, но ако това се случва често или всеки ден, те може би ви обичат по начин, по който децата не искат да бъдат обичани.
• Разберете дали родителите ви, обичат да ви прегръщат. След като децата пораснат, родителите не проявяват толкова физическа близост, но всеки се нуждае да бъде прегърнат понякога, а това е нещо много важно за родителите.
Гарднър не смята, че детската преценка е безпогрешна, но вярва, че децата трябва да се научат да преценяват реално ситуацията и да постъпват в своя най-добър интерес. Децата не могат да научат това, ако родителите са потайни или нечестни за истинските проблеми.
Той предупреждава родителите:
• Не крийте чувствата си!
• Не крийте грешките си!
• Не се страхувайте да кажете истината на децата си!
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
