Развитие на езика и общуването - 3 част

Как детето овладява граматичните форми на организирането на думите

Овладяването на предлозите дава известна идея за този процес. Представяме си, че детето 1- 3,5 год.) трябва да изпълни една проста по форма инструкция, която остава неизменна: „Постави... (названието на някакъв предмет) върху… (названието на друг предмет). Това са два предмета (кръг и куб), но в хода на инструкциите се изменя последователно техният размер. Всеки път детето трябва да оперира с предмети, които са с различна величина. Оказва се, че разбирането на граматически оформеното изказване зависи от неграматическото съдържание. Когато децата трябва да поставят малкия предмет върху големия предмет, те се справят лесно, но когато трябва да поставят големия върху малкия предмет, те се затрудняват. Граматическите форми са свързани с неграматични съдържания. Развитието на граматичната форма преминава през няколко етапа: в началото граматическата форма, изразяваща определено предметно съдържание, е неразчленена от това съдържание, след това постепенно започва да се отделя от съдържанието, което изразява, и накрая, след като се отдели, се обобщава и придобива самостоятелно съществуване (Д. Елконин, 1960).

Отделянето на граматическата форма от предметното съдържание е възможно, когато граматическата форма се превърне в обект на осъзнаване. Детето може да използва граматическите категории за обозначаване на различни обекти с техните свойства и отношения, но това не означава, че отделя тези категории като самостоятелна реалност, с която се обозначава една група - неезикова реалност. За да отдели езиковата от неезиковата реалност, детето трябва да включи езика и действията с езика като част от дейността.

Следващият етап от езиковото развитие е свързан с прехода към сложните изречения. Изграждането на сложни изречения предполага овладяването на граматични категории, които изразяват отношения между отделните изисквания различни съюзи (и, но, защото..), относителни местоимения... В развитието на сложни изречения могат да се открият и някой по-устойчиви структури, изразяващи допълвания, временни и причинни отношения, отношения противопоставящи, установяващи, указващи. След втората година се появяват и въпросителните изречения. Първите въпроси, които детето задава, звучат като утвърдителни изречения с въпросителна интонация в края. Първите специални въпроси, задавани от детето са: „Какво?“ и „Къде?“; въпросителните: „Кога?“, „Как?“, „Защо?“ се появяват около третата година. През периода от доучлищната възраст се появяват и изречения, изразяващи отрицание. При изграждането на тези изречения децата използват различни правила. Съществуват три начина за изразяване на отрицания и те се появяват в дадена последователност:

• несъществуване детето просто констатира отсъствието на нещо, например: „няма бонбони“;
• отхвърляне детето изразява противоположното, например: „Не в леглото“;
• отричане детето отрича истинността на даденото нещо, например: „Това не е моят мечо“.

             (Блум, 1970)

В доучилищна възраст децата не използват пасивни конструкции (страдателен залог). Те изпитват трудност при разбирането и възпроизвеждането на съдържания, изразени в страдателен залог. Когато 2-3 годишни деца трябва да изпълнят инструкция, предадена в активна форма (деятелен залог), те не изпитват затруднение: „Колата блъсна топката“, но след инструкцията: „Топката беше блъсната от колата“ те продължават да блъскат топката в колата. Това показва, че те не разбират пасивната форма, продължават да възприемат първата дума като активно действащия субект. Около петата година децата правилно интерпретират изреченията, които са в активна и пасивна форма при вероятни събития с взаимозаменяеми обекти, но изпитват затруднения при интерпретиране на пасивни конструкции, които отразяват невероятни събития (Когън и др., 1987).

Как може да се класифицира развитието на езика в зависимост от изказванията?

Роджър Браун (1973) предлага това да се направи, като се използва дължината на изказването – количеството думи, включени в състава на едно изречение, при една съвкупност от 50-100 изречения. Браун идентифицира пет стадия. Първият стадий обхваща изречения, съставени с повече от една дума, но не повече от две или приблизително две, тъй като първата дума има характер на изречение. Този стадий завършва, когато изреченията придобият устойчива структура, съставена от две думи Последният стадий обхваща използването на изречения, съставени от 4-5 думи.

Класификацията на Браун:

• дава възможност да се определят възрастовите различия по отношение на представената стадийност;
• показва, че децата, които са на съответния стадий, вероятно използват едни и същи правила при изграждането на езиковите конструкции.

Към 5-6 година детето използва всички устни форми на диалогични и монологични изказвания, които се отличават не само със съдържателната и смисловата си напълненост, но и със структурите, които осъществяват тяхната регулация: мотивация, планиране на замисъла в плана на вътрешната реч, обективиране на замисъла в плана на вътрешната реч, обективиране на замисъла в разгърнато съдържание, освобождаване на изказванията от ситуацията, която изразяват. Постепенно с устната реч започва и развитието на писмената (А. Лурия, 1984).

Източник: АЕИ