Какво предшества речевите изказвания
Още преди да започне да използва езика, детето изгражда емоционални връзки с другите. В този план особено значение има жестът, с който детето изразява своите намерения. В началото инициативата принадлежи на възрастните. Те започват да показват различни неща и да ги обозначават словесно. Те разговарят с детето и интерпретират някои от неговите действия не само като отговор, но и като покана за продължаване на разговора или за негово прекратяване (Д.Стърн, 1974). Детето започва да става по инициативно и това преобразува поведението на възрастния.
Е. Бейтсън (1984)показва няколко измерения в поведението:
- детето започва да разглежда както целта (обекта), така и възрастния, създава се усещане, че детето търси връзка между обекта и възрастния; може да открие едно редуване в движението на погледа от обекта към възрастния; съкращаването на движението на погледа от обекта към възрастния е израз на убеждението, че това намерение е отчетено от другите;
- детето започва да допълва съществуващите сигнали, да усилва, добавя или замества определени сигнали, докато не постигне своята цел; това показва, че поведението на детето е ориентирано към възрастния, а не към обекта;
- сигналите започват да се съкращават или да се разширяват (и/или хиперболизират), което има смисъл само за комуникативния акт.
Последното изменение Бейтсън свързва с идеята за осъзнаването на конвенционалния аспект на комуникацията. Под конвенции се разбират както звуковете, така и жестовете, формата и функциите, които са предварително съгласувани и осъзнати както от родителите, така и от детето (Бейтсън, 1994, стр.55). Конвенционалните сигнали показват ясно изразена комуникация и за нейното съществуване може да се съди по две неща:
- формата на сигналите се изменя, тя става устойчива, като че ли по отношение на нея е постигната някаква предварителна договореност;
- сигналите започват да се използват периодично и предсказуемо в рамките на определени комуникативни ситуации.
Основната функция на жеста на доезиковото равнище е да привлече вниманието на другия и след това да го насочи към определен обект или събитие. Детето използва жеста, като проследява дали възрастният отговаря на неговото намерение. Детето може да посочи даден предмет и след това да провери дали възрастният гледа в същата посока. Ако възрастният не е насочил своето внимание, детето може да отиде до него и да го докосне с ръка, да привлече неговото внимвание върху себе си и след това отново да покаже предмета, от който се интересува. Жестът изразява своята комуниативна функция, като насочва вниманието на възрастния към това, което детето иска (Брунър, 1974, Е. Кларк, 1977).
Изразяването на желанията може да се извърши с различни жестове. Е. Кларк (1984) отделя две групи жестове: утвърдителни и молби. Детето може да използва указателния жест, за да насочи към даден обект, и то се задоволява с това, че възрастният е насочил вниманието си към този обект (виж това или разкажи за това). Тези жестове се използват, за да се изрази просто присъствието на даден обект в пространството. Но детето може да използва указателния жест, за да постигне даден обект („Дай ми това...”). Тук жестът е използван като молба, за да се получи това, което се иска, и тези жестове се характеризират с голяма настойчивост.
Друг източник на развитието на езика са съвместните действия между детето и възрастния (Брунър, 1984).
За да се организират съвместните действия, е необходимо чуждите интенции да се координират със собствени интенции. За интенциите на детето може да се съди по съществуването на такива процеси като: насоченост, чувствителност към изискванията, произтичащи от целта, умение да се изменят едни средства с други, устойчивост. Организирането на съвместните действия предполага едно важно разграничаване: субект - действие – обект - друг субект. Това разграничаване в последователността на появяването на тези елементи, както и осъзнаването на възможността да се изменя последователността на елементите чрез обективна смяна на позициите по-късно ще се отрази върху последователността на заместването на обектите със знаци и ще определи в голяма степен тяхното организиране в цялости. Развитието на езика отразява разгръщането на предметните действия.
Дж. Брунър показва, че в развитието на изказванията на децата могат да се открият универсалии, които отразяват предметните действи.
Тези универсалии са:
- субект – действие;
- действе – обект;
- притежание;
- указателен маркер;
- маркер на признак.
Полууниверсалиите са:
- локативен маркер – обозначаващ обект или действие;
- отрицание;
- желание за повторение.
Друго условие за развитието на езика е осъзнаването на комуниацията и правилата за обозначаване. В играта езикът може да се превърне в обект на осъзнаване. Играта насочва не върху това какво се прави, а как се прави. В играта разгръщането на действията е отделено от следствията – това, което е изградено в играта, се връща отново в играта (Рейнълдс, 1976).
В играта действията загубват утилитарната си цел и започват да изпълняват неутилитарни цели: обозначаване, заместване, вариране. По този начин, чрез съвместна игра, детето започва да осъзнава различната насоченост на действията и възможността за обозначаване, да изработва сигнали и да изменя тяхната последователност и съчетаване.
* Следва продължение в част 2.
Източник: АЕИ
