Дори децата да са се упражнявали с игри като „Главоблъсканица", има проблеми, които им изглеждат доста трудни или дълготрайни, за да намерят едно възможно решение. В книгата “Съвети за намиране на решения” Линда Меткаф обяснява, че един от ключовите елементи при подпомагане на децата да намират решения на проблемите си е да ги накараме да видят „изключенията" от проблемите. Меткаф посочва, че винаги има известен период от време, през който проблемът не съществува.
Трябва да се помогне на децата да погледнат на тези периоди като на ключ за успешното разрешение. Да се обръща внимание на времето, през което проблемът не съществува, също е начин нещата да се видят в истинската им светлина. Децата и възрастните често възпримат проблемите си като всеобхватни и постоянно присъстващи. Всъщност тези проблеми почти винаги се случват в определено време и на определено място.
Например момиче разказва, че в училище я тормозят безмилостно, че е дебела и тромава в спортното състезание. Тя често се оплаква на майка си, че „всички в училище я мразят". Но когато майка й обсъжда с нея проблема и го анализират, се оказва, че в действителност това не са „всички", а само три момичета от общо 27 деца в класа. Майката обяснява: „Знам, че тези момичета са неприятни и се заяждат с теб, а това не е редно. Накрая може би ще намерят някой друг да го тормозят или дори може да станат по-любезни, но това ще отнеме известно време.
Има обаче още 24 деца в класа ти, които не те дразнят и не те тормозят. Хайде да направим един списък и да видим с кои от тях повече си подхождаш и с кои би могла да бъдеш приятелка."
С откриването на „изключенията" от проблема майката разкрива един цял свят от възможни решения. Първоначалният проблем не е изчезнал, но момичето започва да се съсредоточава по-скоро върху положителни и възможни решения отколкото върху самия проблем.
Меткаф пише: „Всяко оплакване съдържа някакъв вид изключение... традиционните оплаквания са типични за хора, които се чувстват безпомощни и извън контрол... Когато учениците говорят, че училището е ужасно, попитайте ги: „А кога ли не е било ужасно?"
Откриването на вероятността всеки проблем да има изключение дава възможност на хората да разберат, че проблемите им са под контрол повече, отколкото си мислят. Често отброяването на минутите, часовете или дните, в които проблемът не се намесва в училищната дейност или вкъщи, прави той да изглежда по-разрешим и по-малко натрапващ се.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
