Ние често подценяваме способностите на децата ни да разрешават проблеми. И още по-често им се притичваме на помощ, преди изобщо да се нуждаят от такава, или сме приели, че децата ни би трябвало да имат решения, дадени им наготово от нас. Но когато им се даде възможност, децата са способни да огледат един спорен въпрос от всички страни и да разрешат много сложни проблеми, като подобряват не само своя живот, но и живота на другите.
Някои родители не отделят време да научат децата на умения за разрешаване на проблеми, като наивно вярват, че детството трябва да бъде максимално освободено от проблеми. Способността за разрешаване на проблеми е свойствена част от растежа. Нашите деца започват да разрешават проблеми още през първите няколко месеца от живота си. Техният емоционален и интелектуален растеж е направляван от процеса на разрешаването на проблеми. Но както и другите умения с ЕК, способността на детето да разрешава проблеми е специфична за всяка възраст.
Необходимо е само да наблюдаваме как едно дете се опитва да разреши нов проблем, за да оценим настойчивата еволюционна неотложност на възникналия проблем:
• Бебето се опитва часове наред да пъхне палеца си в устата, често погрешно
нацелвайки носа или челото, докато най-накрая със задоволство постига целта си.
• Едногодишното дете работи усилено, за да балансира три кубчета едно върху друго - най-напред то е смутено, след това е разстроено и готово да се разплаче. Но ако му отнемат кубчетата, детето ще изпадне в ярост.
• Тригодишното дете настоява да върже обувките си, пренебрегвайки факта, че е на средата на пътеката в магазина и край него се движат забързани купувачи с количките си. То не позволява да бъде отклонено от заниманието си, докато не се
завърже, и протестира на висок глас, ако родителят се намеси, дори и за негова безопасност.
Родители, които свързват собственото си щастие или успех с възможността да имат по-малко тревожещи ги проблеми, трудно биха разбрали, че процесът на разрешаването на проблеми е забавен за децата. Наблюдавайте няколко осемгодишни деца да изграждат крепост в задния двор, чертаейки планове – те събират кашони, летви и въжета и тършуват в гаража и мазето за всяко нещо, което би допринесло за тяхната архитектурна фантазия. Могат дори да забравят да обядват или да не обърнат внимание, ако заръми. Видимо няма да се впечатлят от
скептицизма на родителите за крайния резултат. В много случаи децата биха показали повече въодушевление и вълнение при разрешаването на проблема с построяването на крепостта, отколкото когато започнат да играят в нея.
Друго разпространено погрешно мнение е, че разрешаването на проблеми е свързано повече с интелектуалното развитие, отколкото с емоционалните и социалните умения. Известният психолог Жан Пиаже предполага, че логиката, най-напред конкретната, а след това абстрактната, е критичен фактор при разрешаването на проблеми, като я свързва пряко с възрастта и интелектуалните заложби на децата. Но в процеса на съзряването социалният опит и боравенето с проблемите могат да се окажат по-критични фактори.
В книгата си „Разрешаване на проблеми от деца“ Стефани Торнтън, цитира широка гама от научни изследвания, които предполагат, че децата са много по-посветени в тайните на разрешаването на проблеми, отколкото някога се смяташе. Тя установява, че успешното разрешаване на проблеми зависи по-малко от това, колко интелигентни са децата и повече от техния житейски опит. Торнтън обяснява, че досегашните проучвания за уменията на децата да разрешават проблеми, включително и книгата на световноизвестния Жан Пиаже, се основават на тестове, при които децата не са запознати с представения проблем.
Например малко две или тригодишни деца могат да отговорят на абстрактен проблем от типа:
1. Ако А е вярно, и Б е вярно.
2. А е вярно. Какво следва?
Но малко тригодишни деца биха се затруднили, ако същият проблем им се поднесе
така:
1. Ако се държиш добре при пазаруването, ще получиш фунийка сладолед.
2. Беше добър, докато пазарувахме. Какво ще стане сега?
Малки деца могат да разрешават съвсем сложни проблеми, когато са обучени на познат за тях конкретен език. Те обаче не биха се справили със същите проблеми, ако са им обяснени по един абстрактен, фактологично неточен или изпълнен с предположения начин. Всъщност и възрастните се затрудняват при разрешаването на логически проблеми, ако не могат да се позоват на предварителни познания за реалния свят. Този принцип има значение, когато учим децата да разрешават своите междуличностни проблеми.
Повече по темата, както и практически насоки за разрешаване на проблеми, можете да прочетете в следващата статия: Разрешаване на проблеми Втора част
За развитието на Вашата емоционалната интелигентност или на Вашето дете, заповядайте в Академия за Емоционална Интелигентност.
