За да научите детето да мисли по-оптимистично, най-напред трябва да правите разлика между песимистични и оптимистични мисли. Според Селиман главната разлика е начинът, по който оптимистите и песимистите обясняват причините за добрите и лошите събития.
Оптимистите вярват, че положителните щастливи събития се обясняват чрез неща, които са перманентни (ще продължават да се случват във времето) и общовалидни (ще продължават да се случват в различни ситуации). Оптимистът поема съответната отговорност за да се случват добри неща. Ако стане нещо лошо, той го разглежда като временно и специфично само за дадената ситуация и обективно преценява дали той има вина за лошото събитие.
Момчето Х е изпълнено с оптимизъм дете. Когато разбира, че семейството му ще се мести за трети път през последните три години, той, естествено, е разтревожен. Детето харесва училището, приятелите и дома си, който е само през два блока от плувния басейн. След някои първоначални оплаквания обаче, той започва да мисли за новия си дом, който ще е само на един час от големи увеселителни паркове. Момчето знае, че баща му трябва да се мести заради работата, а не защото някой е направил нещо. Също така знае, че семейството му „го бива да се мести". Те ще продължават да поддържат връзка със старите си приятели, освен това винаги правят голямо парти, за да се запознаят с новите съседи, само седмица след пристигането. Детето решава да използва опита си, като напише есе, което ще нарече „Местейки се".
Песимистът има противоположни мисли:
- Добрите събития са временни, лошите — постоянни;
- Добрите събития се дължат на късмет или случайност, лошите събития са по-предсказуеми.
Песимистът също така греши при приписването на вина. Той има склонност да обвинява за всичко лошо или само себе си, или някой друг. Песимистът може да е предразположен да „обрича всичко на провал". Съвсем типично за него е да очаква най-лошия сценарий при най-потресаващи обстоятелства, но не е готов да го посрещне в ежедневието. Детето, което плаче или е намръщено, защото не участва в баскетболния отбор или родителите не му разрешават да си продупчи ушите, нарочно изопачава значението на тези събития, синхронизирайки емоционалната си реакция с това изопачаване, а не с действителността. Ако откликнете на песимистичния възглед на детето за света, а не на логиката на нещата, със сигурност ще засилите още повече склонността му да гледа на събитията с най- черните краски.
