За появата на агресивни качества у децата могат да способстват някои соматични заболявания или заболявания на главния мозък, но те няма да бъдат обект на нашето внимание.
За нас е по-важна огромната роля на възпитанието в семейството още от първите дни на живота на детето. Според социолога М. Мид в случаите, когато детето рязко се отделя от майчината гръд и общуването с майката се свежда до минимум, у детето се формират такива качества, като тревожност, подозрителност, жестокост, агресивност, егоизъм.И обратно, когато в общуването с детето присъства нежност, а детето е обкръжено от грижи и внимание, тези качества не се изработват.
Различните особености на средата, в която се намира човек също повишават или снижават вероятността за възникване на агресивни действия. Според психолозите в помещение, където има остри неприятни миризми, цигарен дим и т.н., нивото на агресия е по-високо, отколкото в проветрено помещение.
В семейна среда, в която има агресия, детето е по-склонно да проявява агресия. Когато детето е подлагано на насилие у дома може да се научи да използва насилие в собствения си живот. Децата, които са били свидетели на домашно насилие са по-склонни да прилагат насилие при решаване на конфликтни ситуации и са по-склонни да имат насилствено поведение.
Голяма роля в проявите на агресия имат индивидуалните биологични особености на човека.
Установена е ролята на два химикала – невротрансмитера серотонин и норадреналин в регулацията на агресивните импулси. Много ниските нива на серотонин, който се определя като хормона на щастието, имат връзка с импулсивното поведение и избухливия гняв. Норадреналинът действа като катализатор – високо ниво от този мозъчен химикал се свързва със свръх възбудата, в която личността може бързо да реагира на всяка незначителна заплаха. Затова и ранното изследване е важно за предпазване и установяване на неврохимичния баланс на индивида.
Отрицателните емоции, свързани с драматични раздели, фрустрация (разочарования), стрес и травми могат да предизвикат дълготрайни промени в норадреналина и серотонина на всеки индивид. Деца, които живеят в застрашена среда, под заплаха от насилие, се адаптират, като стават хипер (свръх) предпазливи и хипер реактивни при възприемане на заплахите и могат да станат по-малко способни да контролират собственото си поведение.
Именно тези биологически източници повишават възбудимостт на нервната система и при слабо действие на активната задръжка се забелязват прояви на агресията. Възможно е да има наследствено предаване на нарушения баланс между процесите на възбуждане и задръжка по посока на повишена и слабо контролируема възбудимост. Освен това отбранителният рефлекс е също вроден и при определени социални и обществени условия може да се прояви в агресивност.
По-агресивни са раздразнителните, напористите, склонните към съперничество деца Тези, у които преобладава желание да превъзхождат другите, които се характеризират с нетърпение, високо ниво на враждебност, а също и тези с понижен и повишен самоконтрол. Еднакво важно е както да се знае кое е правилно и кое не, така и да си способен да се самоконтролираш . Изследванията показват, че ранното обучение в самоконтрол има дългосрочен ефект.
За такива деца е много важно да получат ранен емоционален опит за добро поведение и въздържание, т.е. да е налице емоционална регулация. Това не е наследствена способност, но се придобива при контакти с възрастните.
БОРБА ЗА НАДМОЩИЕ
Новородените имат много ограничени възможности за емоционална регулация: най-малката нужда може да ги накара да плачат интензивно и те често не са способни да се успокоят. Придобивайки повече чувствителност и под въздействието на нежни грижи, под които укрепва нервната им система, повечето бебета след 6 месеца започват да научават своя собствена стратегия за реагиране. Те са способни да поддържат по-уравновесен нрав. По-труден е самоконтролът, когато децата се научат да пълзят, да ходят, да достигат различни обекти. Любопитството често става най-значимата характеристика от същността на бебето и прохождащото дете. То непрекъснато иска да проучи нещата, забранени от родителите. Точно през тази възраст се проявява агресивното поведение като реакция на забраните. Прохождащите имат пълен контрол върху собствените си агресивни пориви: те взаимно си отнемат играчките, удрят или блъскат всеки, който е застанал на пътя им. Минават през краката на възрастните в стремежа си да достигнат определена цел. Когато бъдат спрени в този си устрем, стават раздразнителни, противят се, плачат, изпъват се силно назад, лягат на пода и започват да ритат и да пищят.
Отношението на възрастните към децата е от изключително значение за появата, устойчивостта и ескалацията на детската агресия. Децата се нуждаят не само от демонстрация на обич и грижи. Те имат нужда от сигурност, внимание, искреност и доверие.
Пренебрежителното, несериозното отношение на възрастните към първоначалните агресивни изблици на детето също водят до формирането на агресивни черти на личността у него. Когато децата не се чувстват център на вниманието и родителската любов, те често използват агресията и непослушанието, за да привлекат вниманието на възрастните към себе си. Постъпват така поради най-малко две причини.
Първо, защото не разполагат с особено богат поведенчески арсенал.
Второ, защото са забелязали, че когато са палави, когато направят беля, ги забелязват веднага и реагират . В тези случаи обаче, изненадата и огорчението са особено големи за детето, защото то в никакъв случай не очаква да бъде шамаросано или наказано, а тъкмо обратното – очаква да го забележат и да разговарят с него.
Съществена особеност на агресивните деца е разминаването между тяхната самооценка и очакваната оценка на връстниците и възрастните. Агресивните деца по-остро и напрегнато преживяват своята недооцененост и непризнаването на техните достойнства. Тези преживявания по правило не отговарят на действителността. Тежките преживявания на тези деца не са предизвикани от действителното им положение в семейството или в групата, а от субективното възприемане на отношението към себе си. Агресивните деца предлагат агресивни и войнстващи изходи от конфликтни ситуации за разлика от останалите деца
Децата, чиито родители са прекалено отстъпчиви, неуверени и понякога безпомощни във възпитателния процес, често се чувстват неудовлетворени, защото очакванията им не се сбъдват. Същото се случва и при родители, които са в депресия или са под стрес. Те имат по-малки възможности да помогнат на своите деца. Децата на такива родители са фрустрирани и не се чувстват в пълна безопасност и също стават агресивни. Неувереността и колебанията на родителите при взимането на някакво решение провокират детето да проявява капризи и изблици на гняв, с чиято помощ могат да влияят на по-нататъшния ход на събитията като при това получават своето .
НАКАЗАНИЯТА
За появата на агресивно поведение по-голямо влияние оказва характера на наказанията, които обикновено използват родителите в отговор на изблиците на гняв у своето чедо.
В такива ситуации могат да се използват два коренно противоположни метода на въздействие: . Децата са по-малко склонни да показват агресивност, когато техните родители използват ефективни родителски техники, отколкото тези деца, чиито родители са враждебни, реагират на тяхното поведение с гняв и използват негативно вместо позитивно затвърдяване. Децата реагират спонтанно и различно на родителския стил в отговор на тяхното поведение, което може да влоши антисоциалното им поведение. Така се получава един порочен, омагьосан кръг, от който може да се излезе само, ако надделее разумът. А в случая той е притежание на възрастните. Родителите имат решаваща роля в социализирането и поддържането на емоционалното развитие и това е практически много важно условие детето да се раздели с конфузните и често травматизиращи емоционални капризи.
Използването на насилие в къщи има тясна връзка с агресивното поведение при децата. Враждебната родителска практика съчетана с използването на насилие също предизвиква агресия.
Противно на схващането, че децата до 1 година и 6 месеца не разбират и затова извършваното пред тях насилие не може да им повлияя, много малки деца показват симптоми, след като са били травмирани по някакъв начин. Те стават хипер бдителни и хипер реактивни към стимули и могат да развият значителни проблеми с вниманието и ученето в по-късна възраст. Деца, които са подлагани на насилие са в риск да развият поведенчески проблеми и да станат насилници като възрастни.
Основни рискови фактори са и лошата комуникация между детето и родителите и слабите родителски умения за решаване на възникнали проблеми; съзнателно изопачаване, свързано с взаимодействията в семейството и поведението на членовете му; структурни модели, които водят към дисхармония на двойката; лошо адаптирани взаимовръзки между членовете на семейството и грешки на родителите като екип, агресивни отношения между братя и сестри .
Предродилното състояние на депресия на майката също се съчетава с когнитивния и социален дефицит, съдържащ агресия.
Психическата злоупотреба е най-разпространена сред причините от семеен характер. Много родители оказват психически тормоз на своите деца – тероризират ги, експлоатират ги, изхвърлят ги на улицата, наказват ги, унизяват ги, подиграват им се, или имат толкова завишени изисквания към тях, че децата не могат да ги изпълняват. Психическата злоупотреба, за разлика от сексуалната и физическата е незабележима за страничния наблюдател, но тя оказва негативно влияние върху децата.
Изоставените от семейството си деца също са изложени на риск от поява на поведенчески и социални проблеми. При тях е прекъсната връзката с родителите, което води след себе си много проблеми.
