Психолозите наричат процеса, през който момчето от примера премина преосмисляне. Ако накараме децата да размишляват върху един вътрешен проблем като нещо извън тяхната личност, им предоставяме нов начин да погледнат на него - нещо като нова рамка на отношение. Освен това определянето на един проблем като враг служи да мотивира детето да направи нещо ново. Детето осъзнава, понякога за първи път, че самото то не е лошо. По-скоро проблемът, който контролира поведението му, е този, който е лош.
Според новозеландските психолози Майкъл Уайт и Дейвид Епстьн, следващата стъпка е децата да опишат проблема в своя живот. Авторите развиват един познавателен подход, наречен описателна терапия, състояща се от най-различни писмени дейности, чрез които се увеличава разстоянието между децата и проблемите им.
Описателната терапия помага на децата да разберат, че чрез своя избор и поведение те метафорично описват историята на живота си. Ако едно дете като е изпълнено със страхове, то именно страхът определя всяка глава от историята на неговия живот. Ако има епизод за тръгването му на училище, страхът ще присъства в него. Ако има епизод за заминаване на лагер, страхът ще е там. Но Уайт и Епстън обясняват, че точно както могат да опишат историята на своя живот с проблема, характеризиращ всеки негов епизод, по същия начин децата могат да опишат проблема извън своя живот.
Авторите отбелязват как нещо толкова просто като писмената декларация може да мотивира едно дете напълно да промени отношението и поведението си. Например 14-годишният момче, който страдал от застрашаваща живота му астма, бил подпомогнат да напише една декларация, изразяваща независимостта му от неговата астма. Самият той е описан като отстъпчив и сговорчив юноша, но пасивен по отношение на здравословното си състояние. Терапевтът обяснил, че трябва да погледне на астмата си като на “изкусен мошеник", който би му навредил при пръв удобен случай.
Чрез писма, а понякога и чрез срещи с терапевта, юношата се ангажирал да разбере какво причиняват астматичните пристъпи, като в същото време знаел какво би ги предотвратило и внимавал за „триковете", които може да му играе здравословното му състояние. Още преди прилагането на терапията родителите му обяснили, че се чувстват 99% отговорни за неговата астма, мислейки, че синът им осъзнавал проблема само 1%. Целта на терапията била момчето да се почувства 100% отговорен за проблема си.
Същността на познавателната терапия е децата (или възрастните) да бъдат накарани да мислят за проблема си по нов начин, докато започнат да вярват в този нов модел. Новата гледна точка съдейства след това за възникването на различни чувства и поведение.
„Планът за битка с проблемите" е писмено упражнение, което ще помогне на децата ви да облекат в конкретна форма емоционалните си проблеми и конфликти и да ги атакуват. Той е подходящ за всеки проблем, който децата трябва да контролират: страхове, тревоги, навици, проблеми с ученето и т.н. Може да използвате тази форма, за да материализирате проблема и след това с обединени усилия да го разрешите. Естествено, ако проблемът е остър или хроничен, трябва да се консултирате с професионален терапевт и да съставите специален план за атакуване.
План за битка с проблемите
Вашият личен план за битка с проблем, който кара вас (или другите) да се чувствате зле:
- Назовете врага си (проблема си):
- Дебнеща атака (Подходете към проблема по нов и хитростен начин, при който изненадата е ключов елемент):
- Всеобща битка (Избройте възможно най-много начини, за да атакувате проблема):
- Партизанска война (всичко е позволено):
- Къде ще бъде бойното поле?
- Кога е най-подходящото време за битка?
- Какъв вид война възнамерявате да водите? Опишете различни стратегии:
- Кои са ваши съюзници? (кои са хората, на които може да се доверите, за да ви помогнат да разрешите проблемите си? Как възнамеряват да ви помогнат?)
- Означете зона без проблеми (време и място, където може да си почивате от битката):
- Враговете могат да бъдат коварни. Какво мислите, че би направил вашият враг, за да провали най-добрия ви план?
- Какъв е вашият мирен договор? С какво можете и с какво не можете да живеете?
- Как ще разберете дали сте спечелили войната?
- Как ще изглежда бъдещето, когато войната свърши?
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
