• Реалистичното мислене е противоположно на самоизмамата.
• Съчиняването на приказки вероятно е най-добрият начин да научите децата на това умение, независимо дали им четете от книжка, или сами измисляте приказки.
• Децата ви ще се научат да мислят реалистично за проблемите и грижите само и единствено, ако и вие правите същото. Не крийте истината от децата, дори тя да е болезнена.
Оптимизмът: средство срещу депресията и слабата реализация в живота.
Едно самоуверено шестгодишно момиче е поканено на фотографски сеанс преди 15 минути.
- Знаеш ли - казва тя на фотографа, след като е била представена, без да чака отговор - миналата година ходих в Дисниленд и навсякъде се возих по два пъти!
- Това е чудесно - отговорил рекламният агент, координиращ сеанса. - Сега защо не седнеш ей тук? Ще изпробваме осветлението.
- И знаеш ли още какво – продължила тя, като седнала пред прожекторите, - започнах да позирам още като бях на четири години, защото сестра ми също го правеше и като я видях, казах, че и аз искам, а мама каза: „Добре, и ти можеш да го направиш", и така сега аз го правя, а сестра ми - не.
- О, отговорил фотографът, увлечен от ентусиазма на малката бъбривка. – Обичаш ли да позираш?
- Влюбена съм в това – отвърнала тя с лъчезарно лице.
- Точно такова изражение искам - казал фотографът, а момичето успяло да задържи същата усмивка и продължила да говори.
- Влюбена съм в това - повторила тя. — Трябваше да отидем до столицата и мама ме заведе на една пиеса. Аз винаги се срещам с хора и те ми взимат снимката, а аз ще бъда в истинска реклама. На сестра ми вече не й харесва да го прави и ходим само аз и мама.
Оптимизмът е нещо повече от позитивно мислене. Той е навик за позитивно мислене или, както го дефинира речникът „предразположение или тенденция да гледаш на събитията или обстоятелствата откъм по-благоприятната страна и да очакваш по-щастлив изход".
Оптимистични деца като това момиче са радост за околните. Техният устрем и увлечение са заразителни. Но според психолога Мартин Селиман, автор на „Оптимистичното дете“, оптимизмът е нещо повече от привлекателна черта на характера. В действителност би могъл да бъде и вид психологическа имунизация срещу житейски проблеми. Селиман пише, че повече от 1000 проучвания, обхващащи над половин милион деца и възрастни, показват, че оптимистите имат по-големи успехи в училище и в професията си и са физически по-здрави от песимистично настроените. А най-важното е, че дори едно дете да не е родено с оптимистична нагласа, то може да бъде научено на това умение с ЕК.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
