Всички хора си мечтаят за три неща: невъзможното, забраненото и опасното. Ето защо родителите избягват да разказват за своите детски фантазии. Освен това сбъднатата мечта преминава от областта на фантазиите в областта на историите с щастлив край, които по законите на паметта се забравят, тъй като губят всякаква актуалност.
Колкото и да е парадоксално, родителските забрани и предупреждения стимулират фантазията на детето. „Никога не мисли за бялата маймуна!”*, „Забрави, че можеш да излезеш в такова време!”, „Забранявам ти да дружиш с това момче!”, „Ако не ме слушаш, няма да отидем в зоопарка!”.
Мислите ли, че след такива дума детето ще се старае и ще слуша? То ще си мечтае за зоопарка, за приятелство с лошото момче, за разходка в дъжда и за среща с бялата маймуна.
Децата си мечтаят да пораснат и да правят всичко каквото си поискат. А ето какво им се иска:
• да видят какъв е животът в другите страни и евентуално да се заселят там, ако „в тази страна цари пълен безпорядък”;
• да се сприятелят с необикновени хора и заедно да се занимават с нещо интересно, щом като родителите им знаят само да „работят денонощно”;
• да спечелят много пари и да купят всичко, което искат самите те и родителите им, за да не се оплакват и да не хленчат като малки бебета;
• да спят и да ядат когато си пожелаят, а не когато са го определили възрастните;
• никога да не боледуват и никога да не умират – да се измисли най-после такова хапче;
• да се сдобият с компютър и да играят най-интересните игри на света;
• да се оженят за най-красивата актриса, да се омъжат за поредния английски принц или в краен случай за милия съсед чичо Витя – тъй и тъй се развежда;
• да станат най-умните, най-богатите и най-хитрите, за да получат награда и после да не им я отнемат.
Зад тези стратегии на фантазиране се крият блянове за един идеален свят, такъв, какъвто трябва да бъде. Методите за постигане на идеалите са подсказани от приказките – това са вълшебството и изключителният късмет. А също и помощта на хора с необикновени способности.
А какво казваме ние в този случай на децата? „Аз също мечтаех, когато бях малък, и какво? После, като ме поочука животът, поумнях...”, „Стига си фантазирал – само гледаш как нищо да не правиш!”, „А кой ще плаща за твоите фантазии?”
Идеалите и мечтите ни вдъхновяват за подвизи. Те ни мобилизират в периоди на трудности. Благодарение на тях се ориентираме в събития и хора. Те разширяват нашите хоризонти.
А щом е така, децата ни очакват да чуят нещо съвсем друго. „Когато бях малка, исках да отида да живея в голям град. Ето че съм тук!”, „В детството си мечтаех да се омъжа за необикновен човек, за да родя необикновено дете. Точно такова, весело, обсипано с лунички. А то се получи още по-добре! Не съм си и мечтала за такова нещо!”
Възрастните, чиито мечти се сбъдват, очароват. Те преминават в редиците на вълшебниците – същите онези необикновени хора, с които ти се иска да правиш нещо
наистина интересно.
Откъс от книгата на Олга Маховска "Аз те чувам, разбирам и съм твой приятел, детето ми!"
