Ако приемем, че срамът и вината са естествени и мощни аспекти в емоционалния живот на децата, тогава въпросът е как да ги използваме, за да помогнем за моралното израстване на нашите малчугани, без да им причиняваме ненужна вреда.
Следващите общи препоръки ще ви насочат как да използвате срама и вината творчески, за да направлявате децата към честност, етичност и загриженост.
1. Създайте принципни правила и последователни наказания, ако правилата се нарушат. Трябва да сте сигурни, че наказанията са честни, незабавни и ефективни.
2. Когато децата над десет години нарушават важни правила и не се вразумяват от наказанията ви, помолете ги сами да определят наказанията си за всяко правило. След това се споразумейте за неутрален посредник (например някой приятел на семейството, чичо или леля), за да се определи кое наказание ще подейства най-добре. Ако детето се съгласи, бихте могли дори да помолите посредника да контролира наказанието. В повечето случаи това ще стимулира децата да очакват повече от себе си, за да оправдаят собствените си надежди.
З. Реагирайте по-строго, когато детето ви нарани някого. Например, ако то не си предаде доклада навреме, причинява вреда единствено на себе си и затова само то трябва да понесе последствията. От друга страна, ако се прибере у дома два часа след определеното време и ви причини голямо безпокойство, трябва да използвате по-крайни мерки. Ако безотговорните действия на детето причинят болка на друг, не се притеснявайте да изразите силните си чувства заедно с подобаващо наказание. Ако това го разстрои, не бързайте да го успокоявате. Чувството за вина ще му попречи да действа безразсъдно при друг случай.
4. Предявете големи изисквания по отношение на извиненията. Писмените извинения да бъдат придружени от устни. Ако детето е неискрено, не се отказвайте лесно - продължавайте да увеличавате изискванията си за извинение, докато то реагира емоционално.
Осемгодишно момче проявявал грубост, когато баща му го молел за нещо. Например, когато кажел: „Време е да почистиш и да се подготвиш за вечеря", синът отговарял: „И защо да го правя? Ще вечерям, когато съм готов!" Бащата решил следващия път, когато детето му прояви грубост, да го накара да напише изречението: „Ще уважавам моя баща и моята майка". Втория път малчугана трябвало да напише изречението два пъти, след това три пъти и т.н. Родителят стоял непрекъснато зад сина си, докато той пише, за да се увери, че е изписал докрай и четливо изисканото изявление. Били са необходими десет инцидента, за да започне момчето да проявява някакви чувства по отношение на това наказание. По средата на десетото изречение той започнал да плаче и прегърнал баща си. Мъжът не успокоил сина си, а го накарал да довърши писането. След този случай поведението на момчето се подобрило драстично в много отношения.
През последните 30 години професионалистите по психично здраве и по-голяма част от преподавателите не са имали желание да препоръчват негативните емоции при възпитанието на здрави деца. Наблюдавали са прекалено много случаи на емоционално оскърбление, понякога дори по-лоши и от физическо малтретиране, за да предположат, че родителите ще приемат тези методики. От гледна точка на емоционалната интелигентност обаче всяка невъздържаност би могла да навреди на едно дете. Децата имат различни емоционални сили и слабости. При възпитанието им винаги трябва да се ръководим от правилото, че трябва да постъпваме в техен най-добър интерес и да правим това, което ще ги превърне в щастливи, успяващи и отговорни възрастни.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
