Да даваш себе си за пример
Децата ви ще моделират себе си въз основа на вашето поведение - те ще попият, както добрите, така и лошите ви черти. Ако сте песимист, и децата ви ще приемат вашето мислене. Следователно, ако искате децата ви да се възползват от оптимистичното мислене, трябва и вие да промените начина си на мислене.
Не е лесно да промените мисленето си, но това може да стане, ако разберете, че песимистичното мислене е навик, който може да бъде променен. Можете да използвате упражнението по-долу, за да тренирате промяната на негативните си мисли в реалистични и положителни. Това ще ви помогне да идентифицирате какви видове деформации допускате (специфични, всеобхватни, приписване на вина, фатални). Може да го използвате при деца над 10 години, за да им помогнете да преценят проблемите си по-реалистично и по-оптимистично.
„Пинг-понг" мислене (осем и повече години)
Тази игра противопоставя оптимистичните срещу песимистичните мисли. Съставена е с цел да помогне на вас и децата ви да осъзнавате спонтанните отрицателни гласове и след това да ги обсъждате. Това е колективна игра, в която всеки играе в името на една обща цел, и както е при другите игри, или печелиш, или губиш.
Променяне на негативните мисли в позитивни
Напишете Вашия проблем тук
- Отрицателно изявление:
- Вид на деформацията:
- Положително изявление:
За да осмислите тази игра, припомнете си някое рисувано филмче, в което на едното рамо на героя е кацнало ангелче, а на другото седи дяволът. След това ангелчето и дяволът започват да излагат аргументите си какво би трябвало да направи героят (и въпреки че става въпрос за рисувано филмче, крайният избор може да бъде правилен или неправилен).
За да изиграете тази игра, се нуждаете от трима души. Ще са ви нужни и две картончета - едното със знак (+), а другото с (-).
Детето в средата излага своя проблем. След това човека със знака (-) казва нещо отрицателно иди песимистично по проблема. На свой ред човека със знак (+) казва нещо, за да оспори отрицателния коментар. Запомнете, че положителният коментар не трябва да бъде само реалистичен или одобрителен. Например изказване като „Можеш да направиш каквото ти хрумне" е твърде неясно и невярно. Никой не е добър във всичко. Също така коментар като „Хайде, направи го!" е само една форма на насърчение. Оптимизмът не е насърчителен призив. Той е положителен и реалистичен начин да се обърне внимание на един проблем.
Пример: проблемът е: „Зле съм по математика"
Отрицателен коментар: Не си добър по математика. Защо се стараеш?
Положителен коментар: Ако учиш повече или взимаш допълнително уроци, можеш да повишиш оценката си.
Отрицателен коментар: Математиката е отегчителна, а учебниците, по които учим, са прекалено трудни.
Положителен коментар: Можеш да намериш книги, които ще направят математиката по-интересна, или може би една компютърна програма, която да ти ги разясни. Би могъл да помолиш някого, който ги разбира и е по-добър учител.
Отрицателен коментар: Нека да погледнем истината в очите: независимо какво правиш, пак ще получиш ниска оценка. Вече имаш три провала.
Положителен коментар: Дори и да имаш слаба оценка този срок, можеш да компенсираш, като прочетеш две допълнителни книги, и тогава би могъл да получиш дори отлична оценка.
Участникът, който седи в средата и е представил първоначалния проблем, действа като „съдия". Той трябва да запише всеки положителен и отрицателен коментар на лист с резултатите, ограждайки с кръгче всеки положителен коментар, само ако той е и точен, и реалистичен. Всеки тур трябва да продължи 5 минути и след това участниците си разменят ролите, като този в средата представя нов проблем и записва отново положителните и отрицателните коментари на другите двама. Играта трябва да продължи около 20 минути. Ако за този период са записани 30 реалистични положителни коментара, тогава „отборът" е спечелил играта.
