Ето някои насоки и дейности, с които бихте могли да започнете още днес:
Внимавайте как критикувате.
Селиман посочва, че има правилни и неправилни начини да се критикува. Първото правило е да бъдете точен. „Преувеличеното обвинение поражда вина и срам извън границите на това, което е необходимо, за да стимулира детето към промяна. Но никоя вина не може да подкопае отговорността и да унищожи желанието за промяна."
Второ, развийте оптимистичния разяснителен стил. Обяснявайте проблемите реалистично, така че причината да се разбира като конкретна и променима.
Да вземем например 8-годишна девойка, която оставя стаята си в пълен безпорядък, независимо от три пъти повторената молба на родителите й да я разтреби, преди да отиде на пикник с приятели. Родителите й били силно притеснени, защото им предстояло да покажат къщата на агент по недвижими имоти същата сутрин. Едва успели да почистят стаята вместо нея. При завръщането на детето следобед майка й била видимо разстроена и незабавно отвела дъщеря си в стаята й, за да й обясни причината за своето състояние.
Ето двете версии на това, което майката е казала на дъщеря си. Първата е в оптимистичен, а втората в песимистичен стил.
Оптимистичен стил
- „Ти направи нещо, което много ни затрудни, и аз и баща ти сме много ядосани." (Критиката на майката е конкретна. Тя описва много точно чувствата си.)
- „Казахме ти три пъти да почистиш стаята си, но ти всеки път отлагаше." (Майката описва инцидента много точно, но определя проблема като временен.)
- „След като остави стаята си разхвърляна и агентът по недвижими имоти щеше да дойде, ние трябваше сами да почистим, а това ни попречи да свършим други важни неща. Ти трябва да поддържаш стаята си чиста, а не ние." (Майката обяснява точно какво се е случило - причината за проблема и последствието. Тя посочва правилно вината.)
- „Искам да останеш 15 минути в стаята си и да обмислиш това, което казах. След това искам да ми кажеш какво ще направиш, така че стаята ти да е подредена и това повече да не се повтаря. Напиши поне три начина, за да разрешиш този проблем." (Това е един реален период от време за едно 8-годишно дете да размишлява върху даден проблем. Майката й възлага конкретна задача, за да се приключи с това.)
Песимистичен стил
- „Защо винаги правиш необмислени неща? Бясна съм от твоето поведение!" (Думата „винаги" налага впечатлението, че проблемът е глобален и никога няма да бъде решен. Емоционалната реакция е преувеличена и ще предизвика твърде голяма вина.)
- „Милион пъти съм ти казвала да държиш стаята си чиста, но ти никога не слушаш! Какво става с теб?" (Майката описва проблема като всеобхватен - „милион пъти", както и глобален - „никога не слушаш", за да внуши вина. По-нататък тя внушава, че нещо постоянно и характерно не е наред с дъщеря й.)
Когато критикувате или порицавате децата си, вие им внушавате или оптимистично, или песимистично отношение към света.
- „Агентът по недвижими имоти дойде тази сутрин и това бе почти катастрофално! Казват, че първото впечатление от една къща е решаващо. За малко щеше да ни провалиш! Това можеше да ни струва много пари от продажбата на къщата! Това можеше да означава, че ние не можем да си позволим да имаме нова къща!" (Майката описва проблема като катастрофален. Тя налага впечатлението, че необмислената постъпка на дъщеря и може да има фатални последствия за благосъстоянието на семейството.)
- „Сега искам да си останеш в стаята и да помислиш какво си направила." (Наказанието е неясно и общо. Това предоставя на детето време да размишлява, обзета от черни мисли, и да се чувства виновна. Не й се дава шанс, с което да изкупи грешката си.)
Повече по темата, както и практически насоки за развиване на оптимистично мислене, можете да прочетете в следващата статия: КАК ДА ВЪЗПИТАТЕ ДЕТЕ ОПТИМИСТ - втора част
