Ние съдим за развитието на мозъка на децата по начина, по който те се променят, както физически, така и в познавателно и емоционално отношение. Нервно-психичното развитие на подрастващите създава един прозорец на времето, в който те се препрограмират, за да навлязат в даден специфичен стадий и да го овладеят.
Обикновено осъзнаваме физическото време по часовника на нашите деца и нетърпеливо отчитаме как се учат да седят на шестмесечна възраст, да прохождат между 12-ия и 18-ия месец и сами да използват гърнето от две и половина до тригодишна възраст. Ако децата ни не достигнат тези важни физически събития в рамките на няколко месеца от очакваното време, ние с право сме загрижени и обикновено се консултираме с педиатър. Също така имаме ясна представа за по-главните моменти от познавателното развитие на децата ни. Повечето прохождащи малчугани казват по няколко думи на 18 месеца и говорят с прости изречения на двегодишна възраст. Децата в предучилищна възраст научават буквите и числата между пет и шест години, а способността да четат прости изречения и да извършват елементарно събиране и изваждане на седем години. Между осем и девет години имат способността да запомнят страховитата таблица за умножение, но геометрията и алгебрата са запазени за прогимназията, защото способността за абстрактно мислене се развива между 11 и 13 години.
Повечето от нас обаче не са осведомени добре за стадиите, свързани с развитието на емоционалния мозък. Всяко умение с ЕК има собствена таблица на развитие и въпреки че тя варира много повече от физическото и познавателното развитие, в повечето случаи процесът е предсказуем. Факт е, че много от нас не очакват промени в емоционалното развитие на децата. Затова начинът, по който следим за евентуални промени в тяхното физическо и умствено развитие, може да помогне за предотвратяването на много проблеми.
Децата са еволюционно програмирани да бъдат уверени в способностите си, поне до седемгодишна възраст. Дотогава те не различават усилията от способностите и правейки опити, повечето от тях вярват, че накрая ще успеят. Когато са в трети клас обаче, познавателното съзряване им дава възможност да направят по-реална преценка за това, какво могат и какво не могат. Започват да осъзнават, че някои връстници имат по-големи от техните способности и ако искат да имат успех като съучениците си с по-големи заложби, ще трябва да положат повече усилия. Осъзнаването, че усилието може да компенсира способностите, става критичен фактор между 8 и 12-годишна възраст и може да бъде ключов елемент при възпитанието на деца, които проявяват настойчивост при трудности.
Ако вземем под внимание тази еволюционна промяна и усилията на малчуганите бъдат възнаграждавани преди да са тръгнали на училище, много вероятно е те да изградят по-добри навици за учене и други трудови умения.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
