Проучванията на Каган и на други автори показват, че въпреки че нашите деца са родени с някои специфични емоционални предразположения, мозъчната им веригазапазва поне една степен на пластичност. Те могат да учат и развиват непрестанно нови емоционални и социални умения, които да им създават нови нервни пътища и по-приспособими биохимични образци.
За да се извършат тези промени, ще трябва да поставите под въпрос някои от естествените си родителски инстинкти и да действате по начини, които са в разрез с вашите житейски навици. Следват няколко примера на родители, учители и професионалисти по психическо здраве, които показват как те се учат да поставят под съмнение своите интуитивни реакции:
- Психолозите често препоръчват да се помага на децата да говорят за емоциите си като средство да разбират чувствата на другите. Но думите изразяват само малка част (7%) от нашите емоции. Хората интерпретират емоционалните послания от много по-примитивна част на мозъка и приучването на децата да разбират значението на позата, изражението на лицето, тона на гласа и др. ще бъде много по-ефективно, за да разбират по-добре своите и чуждите емоции.
- Деца, които са травматизирани, обикновено се смятат за изключително уязвими и общоприета мъдрост е да им се даде време да сложат в ред емоциите си в една подкрепяща ги и изпълнена с родителски грижи среда. Но последните успехи в познавателната психология на поведението предполагат, че един по-бърз и непосредствен подход за туширане ефектът от травмата е да се стимулират центровете за успокоение в мозъка. Това би било по-ефективно при предпазване от психологически симптоми като кошмари и страхови реакции.
- Подходът за усъвършенстване на самопреценката на децата чрез постоянни похвали и силна подкрепа е проповядван от над 25 години от последователите на движението за хуманна психология. Днес обаче се смята, че този метод по-скоро би навредил, отколкото да бъде полезен. Има смисъл да помагаме на децата да се чувстват горди само ако става въпрос за стимулиране на специфични постижения и усвояване на нови умения.
- Стресът е зъл продукт на нашето забързано технологично общество, както и естествен враг по време на детството. Предпазването на децата от стрес може би е едно от най-лошите неща, които можем да направим. Както видяхме в проучванията на Каган за стеснителното дете, научавайки децата да се справят с трудностите, им даваме възможност да усъвършенстват нови нервни пътища, които да ги правят все по-приспособими и съобразителни.
Много аспекти от преподаването на умения с ЕК са контраинтуитивни. Например много родители чувстват, че първото им задължение е да закрилят децата си от беди, но когато те не се нуждаят от това, по-скоро им се причинява вреда отколкото полза.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
