Неотдавна неврохирурзите разбрали, че биха могли да лекуват психичните заболявания чрез хирургично отстраняване на част от мозъчната кора на човек,неосъзнавайки финия начин, по който мисленето и емоциите съществуват заедно.
Според авторите на „Трифунтовата вселена“, само между 1940 и 1950 г. са били извършени над 40 000 префронтални лоботомии. Целта на тези операции е била да излекуват проявата на агресия и свръхемоционални състояния. В много от случаите обаче, дълбаейки във фронталната мозъчна кора на пациента с остри хирургически инструменти и прекъсвайки нервните нишки към останалата част на мозъка, само са превръщали болния в емоционално зомби. „Без цялостна фронтална мозъчна кора - пишат те - едно човешко същество може да изглежда нормално на пръв поглед, но ако общувате за малко с него, ще забележите, че то е емоционално изцедено, отнесено, безразлично, апатично и толкова безчувствено към социалната среда, че може единствено да се уригва безкрайно на едно вечерно парти."
Периферията на мозъчната кора, която често е наричана емоционалната част на мозъка, лежи дълбоко в мозъчните полукълба и изпълнява първостепенна роля при регулирането на нашите емоции и импулсивност. Тя съдържа мозъчни стомахчета (хипокампус), в които се извършва емоционалното заучаване и се съхранява емоционалната памет, и се смята за емоционалния контролен център на мозъка и други структури.
Въпреки че невролозите са определили специфичните функции на отделните части на мозъка, всъщност взаимодействието между различните части е това, което определя емоционалната интелигентност.
Например да си представим за момент, че сте у дома вечер и се миете преди лягане, когато внезапно се позвънява на външната врата. Адреналинът ви в миг се повишава, призовавайки мозъчното бадемово ядро (амигдалата) да бъде нащрек за наличието на някаква опасност. Предпазливо отваряте вратата и вашият любим филмов актьор (автор, политик, известен спортист и т.н.) стои пред вас, като ви обяснява, че е спукал гума пред дома ви и се нуждае от помощ. Мозъчното стомахче е това, което би разпознало тази личност като някой, който ви вълнува, привеждайки в действие амигдалата, като ви подтиква да изразите съответната смесица от изненада, възхищение, благоговение и може би страст. Но мозъчната кора ще ви напомни, че обектът на вашето разчувстване си има причина, за да бъде тук, която, разбира се, не е да се заглежда по вас. И точно мозъчната кора ще ви позволи да кажете нещо, което няма да прозвучи глупаво. С мисли за бъдещето мозъчната кора ще ви подхвърли идеята да си вземете автограф или да си направите снимка с новия ви приятел.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
