През втората половина на XX век се наблюдава изключителен интерес към благополучието на децата и признание на родители, че всекидневните взаимодействия могат да окажат сериозно влияние върху живота на малчуганите.
Повечето хора търсят да осигурят богати възможности за децата си, приемайки, че ако ги направят по-интелигентни, ще им дадат по-добри шансове за успех.
Последните изследвания предполагат, че сме извършили безпрецедентна работа, за да направим децата си по-интелигентни или поне да се представят по-добре на стандартизираните тестове за КИ. Според Джеймс Р. Флин, философ в университета в Отаго, Нова Зеландия, КИ е нараснал с над двайсет точки, откакто бе оценен в началото на века - едно откритие, което противоречи на примерите от еволюцията. Въпреки че точните причини за това нарастване (сега известно като ефекта на Флин) не са ясни и до известна степен могат да се обяснят с по-добрите грижи за новородените и цялостната осведоменост за здравето. Флин отбелязва, че поне част от това нарастване се дължи на промените в поведението на родителите след Втората световна война.
И все пак е парадоксално, че докато всяко следващо поколение деца изглежда, честава все по-интелигентно, емоционалните и социалните умения като че ли остават на заден план. Ако измерим ЕК чрез психичното здраве и други социологически статистики, можем да видим, че в много отношения днешните деца са в по-лошо състояние, отколкото децата от предишните поколения. Американска фондацията за защита на децата дава следната статистика за един ден от живота на младежите, според която всеки ден:
• 3-ма младежи под двайсет и пет години умират от СПИН, а нови двайсет и пет се
Заразяват;
• 6 деца се самоубиват;
• 342 деца под осемнайсет години са арестувани за проявя на насилие;
• 1407 бебета се раждат от майки под деветнайсет години;
• 2833 деца напускат училище;
• 6042 деца биват арестувани;
• 135 000 деца носят оръжие в училище.
Тази статистика се основава на това, което можем да видим, но статистиката за емоционалните проблеми на децата, които могат да не се проявят с години, е също толкова тревожна. В книгата си „Оптимистичното дете“ психологът Мартин Селимън пише, че през последните петдесет години епидемията от депресия, както я нарича той, е нараснала десет пъти между децата и юношите, а сега се проявява и в по-ранна възраст.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
