Социолозите все още спорят какво е КИ (коефициент на интелигентност) на една личност, но повечето професионалисти са съгласни, че той може да се измери със стандартизирани тестове за интелигентност, като Таблицата за интелигентност на Уелчестър, която оценява словесните и несловесните способности, включващи памет, активен речник, решаване на проблеми, абстрактна причинност, възприемане, информационен процес и визуално-двигателни умения. „Общият фактор на интелигентност", произтичащ от тези критерии, или това, което наричаме КИ, се приема за изключително стабилен след шестата година на детето и обикновено се намира в съотношение с други тестове за способности - например приемния тест в колежите.
Значението на ЕК е по-неясно. Саловей и Майер първи определят емоционалната интелигентност като „подмножество от социална интелигентност, която включва способността да контролираш собствените си и на другите чувства и емоции, да правиш разлика между тях и да използваш тази информация, за да направляваш мислите и действията си".
Те категорично разграничават термина емоционален коефициент от емоционална интелигентност, опасявайки се хората да не мислят, че има някакъв тест за точно измерване на ЕК или че той въобще може да бъде измерван. Въпреки, че ЕК никога не би могъл да се измери с точност, той все пак е една многозначителна концепция. Независимо от това, че не можем лесно да измерим повечето личностни и социални черти, като любезност, самоувереност или уважение към другите, можем да ги разпознаем в децата и да ги приемем в съответния им смисъл.
Хората интуитивно разбират значението и важността на емоционалната интелигентност. Те разпознават ЕК като съкратен синоним за тази концепция, както и КИ като синоним за познавателна интелигентност. Уменията на ЕК не са противоположни на КИ, или познавателните умения. Те взаимодействат динамично на нивото на концепции и в реалния свят. Една личност може да доминира както с познавателните, така и със социалните и емоционалните си умения.
Такъв е и примерът с някои от най-големите лидери. Според Джеймс Дейвид Барбър, политолог от Duke University, Томас Джеферсън е притежавал почти съвършена хармония между личност и интелект. Той е известен като велик и енергичен комуникатор, също и като истински гений. При други велики водачи високият ЕК, изглежда, че е бил достатъчен. Много хора смятат динамичната личност и необуздания оптимизъм на Франклин Рузвелт като един от най-важните фактори за извеждане на страната от Депресията и Втората световна война. Оливър Холмс описва Рузвелт като „притежаващ второкласен интелект, но първокласен темперамент". Същото се казва и за Джон Ф. Кенеди, който според много историци е водел страната колкото със сърцето, толкова и с ума си.
Може би най-важното различие между КИ и ЕК е това, че ЕК е по-малко генетично заложен, давайки възможност на родителите и преподавателите да компенсират там, където природата е пропуснала да реши шансовете на едно дете за успех.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
