Учените, които изследват реакциите на родителите спрямо техните деца, са открили, че има три основни типа родители: авторитарни, разрешаващи всичко и авторитетни.
Авторитарните родители налагат строги правила, на които децата трябва да се подчиняват. Те смятат, че децата трябва „да си знаят мястото" и не им разрешават да изказват собствено мнение. Авторитарните родители управляват дома със строго установени структури и традиции, въпреки че в много случаи изискванията им за ред и контрол се превръщат в бреме за детето.
В книгата си “Да възпитаваме отговорно дете” Елизабет Елис пише: „Много проучвания предполагат, че децата от авторитарни семейства със строг контрол не постигат успех в живота... Те не са щастливи, затворени са в себе си и трудно се доверяват на другите. Имат най-ниски нива на самооценка (сравнени с деца, възпитани в не толкова строги семейства). Родителят от типа, който разрешава повече неща на детето, се стреми да допуска и да се примирява възможно най-много, но при него има тенденция да бъде твърде пасивен, когато трябва да се поставят границите на непослушанието. Тези родители нямат категорични изисквания, нито имат ясни цели за децата си. Те вярват, че на децата трябва да им се разреши да се развиват според естествените им наклонности. За разлика от тези два типа, авторитетните родители умеят да балансират. Те имат ръководна роля, но не налагат контрол, дават обяснение за това, което правят, докато разрешават на децата да вземат участие във важни неща. Авторитетните родители ценят независимостта на децата, но поддържат високи стандарти на отговорност към семейството, връстниците им и обществото. Зависимостта и бебешкото поведение не се окуражават. Компетентността се хвали и поощрява.“
Както може и да се очаква, според многото проучвания авторитетните родители отглеждат деца, които са самоуверени, независими, творчески, приспособими и харесвани - деца с висока степен на емоционална интелигентност.
Докато тези обобщени дефиниции са приложими за научни цели, в много отношения са и твърде опростени. В действителност не е необичайно да се открият семейства, в които единият родител е авторитарен, а другият - прекалено мек и „разрешаващ". Тези родители фактически могат да се балансират взаимно.
В други семейства наблюдаваме родители, които в някои отношения са авторитетни при възпитанието на децата, а в други - прекалено разрешаващи. По-скоро биха били описани, като свръхотстъпчиви отколкото като „позволяващи", въпреки че според Елизабет Елис крайният ефект е един и същ. Според Елис родителите биха могли да обичат децата си малко повече за тяхно добро, като разберат, че не е нужно да им дава всичко, което поискат.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
