Както и в други аспекти на научаването на умения за разрешаване на проблеми, намерените решения могат да се повтарят в рамките на различни игри, докато се превърнат в автоматични реакции за посрещането на един проблем. При играта „Главоблъсканица" трябва да накарате децата да измислят възможно най-много решения на един проблем и след това да изберат най-добрите. Особено важно е да се помогне на децата да подходят към проблемите с повече гъвкавост и творчество. Тази игра може да се играе навсякъде и помага на децата от всички възрасти да разрешават по-творчески проблемите.
Например деца от една детска градина, които трябваше да се справят с разпространилото се сред тях мъчително дразнене, вследствие на което няколко деца се прибираха у дома разплакани почти всеки ден. За да подготви децата да обмислят възможни решения на този проблем, учителката им казала, че ще играят на „Главоблъсканица". Помолила всяко дете да помисли дали има друг начин за използване на зеленото метално кошче за отпадъци до бюрото.
„Няма значение колко глупаво може да прозвучат вашите идеи – обяснила тя, – целта на играта е да се дадат възможно най-много решения, а след това да прецените и да изберете най-добрите.”
Разделила групата на отбори, като всеки щял да получи точка за всяка нова идея. Помолила децата да измислят най-малко 20 идеи за пет минути. Те предложили 27. Ето някои от тях:
• Да поставяме в него играчки.
• Да го слагаме на главите си като шапка.
• Да правим пиш в него.
• Да го използваме като кофичка за пясък.
• Да го използваме като кош за баскетбол.
• Да го използваме за мръсни дрехи.
• Да слагаме вътре малката си сестричка.
• Да слагаме вътре пари, като в банка.
Учителката записала всички идеи, след това ги прегледали отново, като заградили с кръгче добрите и пренебрегнали глупавите. Тя помолила групата да изиграе същата игра, но този път трябвало да предложат 20 неща, които могат да се направят, когато се дразнят помежду си. Ето някои от предложенията:
• Да отвърне със същото.
• Да каже на учителя.
• Да не обърне внимание.
• Да си намери някой друг, с когото да си играе.
• Да му се изплези.
• Да попита защо го дразнят.
Отново записали всички предложения и заградили с кръгче онези, които сметнали за най-добри. След това продължили да обсъждат как тези решения биха имали ефект в тяхната група.
Както при всички умения с ЕК, които включват логика и съответен език в мислещата част на мозъка, необходима е дълга практика, преди децата да започнат автоматично да вземат възможни решения на даден проблем. Когато се играе „Главоблъсканица", обикновено е подходящо първите един-два рунда да се изиграят с подходящи за възрастта евентуални междуличностни проблеми, например:
• Две деца искат да гледат различни тв-програ-ми по едно и също време. Какво да направят?
• Ученичка се страхува да ходи на училище, защото по-големите момичета я тормозят. Какво да направи?
* Момче обича да играе баскетбол, но той е най-нисък в класа и никога не го избират за отбора. Какво би могъл да направи?
След това играта трябва да се играе с проблеми, взети непосредствено от ежедневието на децата, като трябва да се помни, че подходящите предложения са ключова съставна част при научаването на новите умения за разрешаване на проблеми. Тази игра е особено полезна, когато проблемът упорито се е „запънал" на децата. Докато развиват уменията си за разрешаваането му чрез изпитани вече стратегии и решения, трябва да изоставят напълно предишни подходи, които не са имали ефект и да започнат на чисто.
Друга игра, която би помогнала на вашите деца да практикуват намирането на решения на проблемите си, е описана от д-р Мирна Шуър в книгата й „Да възпитаме едно мислещо дете“. Д-р Шуър моли децата да играят „Играта за решения тик-так-тоу" като един забавен начин да съставят процес за разрешаване на проблеми.
Повече по темата, както и практически насоки за КАК ДА ПОМАГАМЕ НА ДЕЦАТА ДА ОТКРИВАТ АЛТЕРНАТИВНИ РЕШЕНИЯ, можете да прочетете в следващата статия: РЕШЕНИЯ ТИК-ТАК-ТОУ
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
