В началото връзката между тези базови игри с думи и уменията за разрешаване на проблеми може да не е съвсем очевидна, но те са аналогични на упражняването на гамата, преди да започнете да свирите на пиано. Уменията, повтаряни при тези игри, изграждат у децата основни навици за разрешаване на проблеми, или „къде се намират нотите", което ги приучва бързо да мислят - точно както пръстите на ръцете придобиват сръчност от упражняването на гамите.
Ето какво се случва, когато шестгодишното момче, научило игрите с двойките думи,
отива, плачейки, при майка си, след като неговата единайсетгодишна сестра и приятелките й са му се присмели:
Дете: (Плачейки) Мразя сестра си! Толкова е подла с мен!
Мама: (Спокойно) Какво се случи, преди да се разплачеш?
Дете: Тя каза, че съм бебе и не мога да гледам телевизия с нея.
Мама: А какво се случи преди това?
Дете: (Вече не толкова разстроен) Влязох в стаята и казах, че искам да гледам телевизия с нея и нейните приятелки и че те гледат цяла сутрин, а сега е мой ред.
Мама: Разбирам, че си искал заедно да гледате телевизия, което е добре. Но не мисля, че начинът, по който си действал, ти е помогнал да разрешиш проблема си. По същия начин ли попита дали можеш да гледаш телевизия, или беше различно?
Дете: (Вече не плаче, мисли) Предполагам, че беше различно.
Мама: Точно така, различно е. Мислиш ли, че начинът по който попита сестра си, беше правилен или не?
Дете: Струва ми се, че не беше правилен.
Мама: Защо мислиш така?
Дете: Защото сестра ми беше нечестна с мен и аз се разплаках.
Мама: Да, това е вярно. Но не това те попитах. Мислиш ли, че начинът, по който я
попита, беше правилен?
Дете: Не. Не казах „моля".
Мама: Точно така. Какво друго би могъл да направиш различно?
Дете: Можех да бъда по-любезен.
Мама: Правилно. Това щеше да бъде верният начин. А сега би ли желал да опиташ
отново?
Щом децата ви научат и започнат да практикуват първоначалните двойки думи, бихте могли да въведете и нова група думи, които да им помогнат да свържат причината и следствието от поведението им:
добро време/не добро време
„Това не е добро време за мен да ти чета приказки. След вечеря ще бъде по-добро
време.“
ако/тогава
„Ако приготвиш домашното си, когато се прибереш от училище, тогава ще можеш да гледаш телевизия след вечеря.“
би могъл/може би
„Ако дразня приятеля си, той би могъл и да не иска вече да играе с мен.“
„Може би ще си играем заедно с неговите играчки, ако съм мил с него.“
защо/защото
„Обяснението защо нямам с кого да си играя е, защото не поканих никого.“
честно/нечестно
„Честно е, че брат ми може да стои до по-късно, защото е по-голям, но не е честно, когато бяга от домакинската работа, за да ходи на тренировка по футбол.”
Щом веднъж свикнете да мислите с понятията на тези игри с думи, упражнявайте ги често и ги използвайте настойчиво, когато детето ви има проблем. За да ги запомни и за да го подсещате да използва именно този език за разрешаване на проблеми, бихте могли да напишете думите на картончета и да ги изваждате при необходимост. Те ще бъдат сигнал, че това е начинът проблемът да бъде разрешен, а вашите малчугани накрая ще могат да използват автоматично езика за разрешаване на проблеми. Това всъщност е една условна реакция. Видът на картончетата за разрешаване на проблеми ще приведе в действие едно заучено поведение.
Научаването на уменията за разрешаване на проблеми е като всяко друго ново умение. В началото е необходима повече практика, за да бъде то овладяно, докато стане почти като втора природа. Може би си задавате въпроса дали наистина си заслужава труда. Могат ли такива елементарни игри да помагат толкова много? Отговорът е, да. Техниките АМРП се прилагат от двайсет и пет години и са доказали, че са успешни при хиляди деца, които отначало са охарактеризирани като нечувствителни, импулсивни, затворени в себе си, агресивни или антисоциални. Когато родителите са отдадени да помагат на децата си и отделят време за това, проблемите - дори и най-сериозните – биват разкривани и разрешавали.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
