Зависимоста на детето от тези, които се грижат за него, се отразява върху неговата самооценка. Родителите не само задоволяват потребностите на детето, но те оформят и неговите преживявания, тяхното безусловно и подкрепящо отношение се отразява върху изграждането на самооценката (Роджър, 1951).
Купърсмит (1967) показва как различните условия влияят върху изграждането на самооценката.
Условия за ниска самооценка
Ниската самооценка може да бъде резултат от опитите на родителите да изградят у детето едно подчинено поведение. Тези опити се изразяват в различните изисквания: послушание, прилежност и безконфликност във взаимодействията, зависимост. Когато отношенията се изграждат върху подчинението и зависимостта, без да се отчитат достижения, това води до изграждане на ниска самооценка. Поставянето на детето в отношение на зависимост, както и въвличането в конфликтни ситуации, понижава самооценката. Доверието започва да се разрушава, което се отразява върху усещането за собствената ценност.
Условия за формиране на средна самооценка
Родителите на тези деца заемат покровителствена позиция. Равнището на претенции към децата като цяло е по-ниско и това им позволява да приемат свеоите деца такива, каквито са, проявявайки търпимост към тяхното поведение. В същото време самостоятелността на децата събужда тревога у тях. В сравнение с децата, които имат висока самооценка, те са много по – силно зависими от мненията на другите.
Условия за формиране на висока самооценка
Децата с висока самооценка са пълноправни участници във вземането на решения и обсъждането на семейните проблеми. Доверието към тези деца е по-голямо. Те имат силно изразен стремеж към съвършенство и високо равнище на претенции, което се подкрепя от родителите. Тези деца са независими, самостоятелни и уверени в постигането на успех. Вярата в себе си им помага в устояването на собствените убеждения и мнения. Семейните отношения подпомагат разгръщането на самостоятелността, а не на нейното потискане.
Купърсмит свързва високата самооценка с влиянието на няколко фактора: приемането, поддържането и уважението на детето, ясно очертаните изисквания и норми, предявявани към него. Ясно зададените изисквания като форма на външен контрол подпомагат изграждането на вътрешния контрол и разграничаването на желаното от реалното; съчетани с любов, те се преживяват от детето като загриженост, проявена към него.
Купърсмит показва, че децата с висока самооценка имат родители, които също са с висока самооценка.
До подобни заключения достига Розенбърд (1965). Високата самооценка е свързана с изграждането на усещане за собствената ценност и достойнство, а това е възможно само в отношения, изпълнени с искреност, заинтересованост, емоционална поддръжка и грижа. Ниската самооценка според Розенбърг е свързана с отношението на безразличие. Хладните и враждебни отношения към детето пораждат чувство на несигурност, на изоставеност, което се отразява върху самооценката на детето.
Зависимостта на самооценката на детето от оценката на родителите се открива особено силно при авторитарните родители. Авторитарното поведение, изискващо безусловна подчиненост, се изразява в нетърпимост към чуждото мнение и стрмеж към подчиняване. Това създава усещане у детето за неприетост и ненужност. То се чувства неодобрено, което поражда усещане за малоценност и ниска самооценка. А тя може да бъде причина за много предразсъдъци в зрялата възраст (Адорно, 1950).
Родителски атрибути, асоциирани с високата самооценка на детето:
- чувствителност към проблемите на детето;
- приобщеност и радост към дейностите на семейството;
- подпомагане, когато детето е в затруднение;
- задаване на ясни правила и тяхното устояване;
- предоставяне на свобода, съчетана с добре изяснени ограничения;
- изразяване на чувствата по отношение на дадената ситуация. (По Купърсмит, 1967
Как може да се подобри самооценката
Съществуват няколко начина за това:
- откриване на причините за ниската самооценка и областите на компетентността, които са важни за детето;
- емоционална поддръжка и одобрение;
- достижения;
- справяне с нещата.
Откриването на областите на компетентността, значими за детето, е от особено значение за положителните преживявания и развитие на самооценката. Достиженията в значимите област повишават самооценката, а това насърчава търсенето на нови области на компетентност.
Емоционалната поддръжка и одобрение е форма на потвърждаване на Аз от другите, което също влияе върху самооценката (Хартър, 1990).
Нарастването на постиженията се отразява непосредствено върху повишаването на самооценката.
Самооценката се изменя също в случаите, когато детето се стреми да се справи с проблемите, а не когато се опитва да ги избегне (Хартър, 1989). Стремежът за справяне създава една реалистична нагласа към себе си и снема защитните механизми, тази реалистичност помага за изграждането на положителна самооценка.
Източник: АЕИ
