След повече от 25 години клинични проучвания програмата „Аз мога да разрешавам проблеми" (АМРП) е демонстрирала, че дори импулсивните три-четиригодишни деца могат да се научат да мислят върху проблемите, вместо да ги създават. Децата се научaват да помолят и да споделят чуждата играчка, вместо да я вземат, да казват, че са ядосани, вместо да се бият, да говорят за себе си, вместо да се затварят в себе си и да се цупят. Веднъж усвоени, тези умения остават трайни.
Научните изследвания показват, че децата, обучени в АМРП в предучилищна група, имат по-малко проблеми в училище. Тези деца са по-малко импулсивни, безчувствени, агресивни или антисоциални – те имат по-добри постижения и в академичната програма. Програмата АМРП започва с научаването на малките деца на шест двойки думи, формиращи основите, върху които се изграждат уменията за разрешаване на проблеми. Първоначално може да използвате тези думи под формата на игра, за да накарате децата да започнат да ги използват редовно и да ги свързват със забавни дейности, а когато възникне някой междуличностен проблем, има твърде голяма вероятност те да си послужат с думичките - например за да размислят дали да си приготвят домашното сега или по-късно, какво се е случило преди да се сбият и какво след това.
Първоначалните двойки са:
е/не е
и/или
някои/всички
преди/след
сега/по-късно
същото/различно
Може да използвате игри с тези думи, за да подсилите употребата на специалния език за разрешаване на проблеми. Играйте с децата тези игри възможно най-често и на най-много места - в трапезарията, в магазина, на пътешествие с кола... винаги, когато сте заедно с тях. Естествено всички други възрастни, които по различни причини са с децата ви - учители, бавачки, баби и дядовци - също биха могли да играят на игрите с думичките. И както е при ученето на чужд език, колкото повече се подсилва и демонстрира употребата на този език за разрешаване на проблеми, толковa по-добре.
Игрите с думи са измислени, за да помогнат на малките деца да видят разликите в двойките думи, както е показано в примерите по-долу:
Мама: Хайде да играем на една игра, наречена „Е/Не е", докато сме в магазина. Ето
един кекс. Той е десерт, не е главно ястие. Ето една ябълка. Тя главно ястие ли е?
Дете: Не, не е. Тя е плод. Тя е като лека закуска.
Мама: Точно така. Тя не е главно ястие. Тя е десерт или лека закуска. Можеш ли да ми посочиш нещо друго, което да ядем на вечеря, но да не е главно ястие?
Или ако детето ви е по-голямо, може да започнете подобен разговор на път за
училище:
Татко: Помниш ли играта „Преди и след"? Хайде да я изиграем сега, за да планираме деня, искаш ли?
Дете: Добре.
Татко: Кога ще направиш домашното - преди или след вечеря?
Дете: Преди вечеря.
Татко: Добре. Това е правило в нашата къща. Домашното трябва да бъде завършено преди вечеря. Кога изяде закуската си в училище - преди или след като се срещна с групата по четене?
Дете: Преди. Госпожата казва, че закуската ни кара да внимаваме, а не да мислим, че сме гладни.
Татко: О, не знаех това. Това е добра идея. Между другото, кога огладняваш - преди
или след като изядеш една купа със сладолед?
Дете: Това е глупаво. Преди да изям сладоледа, разбира се.
С по-големите деца бихте могли да играете тази игра, докато упражнявате академични умения. Това е играта със „същото/различно", която изпитва децата по основни математически задачи:
Мама: 1x3 еднакво ли е с 3x1 или е различно?
Дете: Еднакво.
Мама: Правилно. Добре. А 6:2 еднакво ли е с 12:3 или е различно?
Дете: Това е трудно. Нека да го напиша... О, те са различни числа. Три и четири са
отговорите. Даа, различно е.
Мама: Много добре. Можеш ли да си намислиш две произведения, които имат
един и същи отговор? Като 2x4=8 и 8x1=8. И двата отговора са съвсем еднакви.
Повече по темата, както и практически насоки за Езикът, на който се разрешават проблеми, можете да прочетете в следващата статия: ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДВОЙКИТЕ ДУМИ ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИ
