Емоционалната интелигентност е една от темите, които предизвикват горещи дискусии, особено щом стане дума за деца. И това е напълно основателно – всички сме виждали възрастни хора, които не могат да управляват емоциите си, агресивни са, избухливи са и не знаят как да уважават личното пространство на другите около тях.
Когато се сблъскаме с такива възрастни индивиди, си казваме – “ако от дете беше научен/а да разбира и да си управлява емоциите, нещата сигурно щяха да са различни”.
Разбира се, всеки има и своя характер, който привнася някакъв нюанс в изразяването на емоции, но, все пак, важно е хората да можем да ги управляваме, както и да разбираме емоциите на другите – това води до по-добри междуличностни взаимоотношения, по-голяма способност за разрешаване на конфликти и по-силен лидерски капацитет. И, въобще, до по-хубав, смислен и пълноценен.
Затова целият този процес трябва да стартира от ранна детска възраст.
Надяваме се този текст да е полезен, особено при справяне с кризите и тръшкането на детето ви.
Скорошно немско проучване разкрива, че децата, които притежават цялостно разбиране за емоциите си (или са развили т. нар. „емоционална интелигентност“), са по-способни да се концентрират и да останат фокусирани си в учебна среда. Накратко, изграждането на емоционален „речник“ помага на децата да се справят с предизвикателствата и успехите си.
Емоционалната интелигентност е умение, което всички притежаваме до една или друга степен. Повечето възрастни могат да разпознаят и определят емоциите, които изпитват в даден момент, и да използват различни инструменти, за да насочат мисълта си към корекция на външните реакции на тези чувства. Като възрастни, ние рядко осъзнаваме тези си умения. Не си спомняме времето, когато не сме знаели как да си поемем дълбоко дъх, когато сме ядосани, да потиснем сълзите си или да махнем с ръка на груб коментар.
Това е така, защото някъде по трасето са ни научили на „емоционална интелигентност“.
Това не е вроден рефлекс и децата не се раждат научени на емоционална интелигентност. Затова е необходимо да бъдат научени как да се справят с чувствата си. Макар всеки етап от живота на детето да е важен, за едно подрастващо дете е изключително важно да се научи да разпознава своите емоции и да ги управлява.
Започнете с определяне на всяка емоция, научете детето да идентифицира чувството, да го назове. Детството е пълно е непрекъснато променящи се емоции. Детето ви може в момента да изглежда напълно щастливо и доволно, и в следващата минута да избухне в рев. Разбирането на емоцията и кое я подбужда помага на детето да се научи какво да прави, когато емоционалното му състояние се промени изведнъж.
Малкото дете знае, че изпитва физически усещания и когато започне да говори, то може да ви каже кога е гладно или иска да спи. Но назоваването на емоциите е много по-сложно и много деца се нуждаят от помощ, за да идентифицират какви чувства изпитват.
Когато децата имат визуална асоциация с емоцията, тя вече не е така абстрактна и то по-лесно запомня чувството, и може да го назове. Използвайте филма “Inside Out” („Отвътре навън“), това е страхотно помагало да научите детето да прави асоциации за определени емоции.
Когато детето изпитва много силна емоция, използвайте момента да я назовете. Кажете му, например, че детето изглежда щастливо и знаете това, защото се усмихва и смее с глас. Обяснете му, че „щастие“ се изпитва, когато например малкото му братче споделя играчката си с него. Когато детето е ядосано, обяснете му, че излежда ядосан, защото (примерно) не му разрешавате да се катери на оградата и виждате, че е ядосан, защото плаче и се е намръщил.
Обяснете му, че е окей да е ядосан, когато не може да прави нещо, което иска и че вие също се ядосвате понякога, но че безопасността е важна и причината да не му разрешавате да се катери е собствената му безопасност. Това е важно послание, което се запечатва в главата на детето и му казва, че е нормално да изпитва чувства и емоции.
Детски терапевти съветват родителите на тръшкащи се деца да опитат следния метод, наречен на английски L.E.S.S. (от Listen, Empathize, State the emotion and Stop). Ако детето се тръшка на касата в магазина например, клекнете до нивото на лицето му и го попитайте точно какъв е проблемът, ако, разбира се, това е възможно.
Изслушайте неговата гледна точка за проблема. След това покажете съпричастност, като му кажете (например), че разбирате колко му е трудно да изчака спокойно, защото му е скучно, тъй като и на вас понякога ви доскучава. След това назовете емоцията, която изпитва детето: то е ядосано на вас, защото чакането на касата отнема много време. Спрете дотук. Оставете детето да каже каквото има нужда да сподели още и продължете нататък. Това може да не е решение на точно този случай, но с времето детето ще се научи да изразява гласно какво изпитва преди да изпадне в истерия и да запоне да се тръшка, което значи, че ще можете евентуално да го избегнете.
Признайте емоциите на детето. Също като възрастните, децата имат нужда от разбиране и признание. Вслушайте се в детето, когато то ви споделя за своите чувства, без значение колко маловажни или нелепи може да ви се сторят на фона на житейските ви проблеми. Признайте емоциите на детето, валидирайте начина, по който се чувства, и му покажете, че е НОРМАЛНО да изпитва емоции. Вместо да предлагате решение на проблема, общувайте с детето, говорете си с него, покажете му, че разбирате проблема му и му дайте възможност да седне насаме със себе си и да изпитва въпросната емоция известно време.
„Прави каквото аз правя“ е сентенция, която никога не трябва да забравяте, когато сте с детето си – то копира и прави това, което правите вие. Детето трябва да види от вас позитивен модел за контролиране на емоции.
Ако вместо това то вижда как неговият родител беснее вкъщи като разярен бик, чупи посуда и псува, то ще приеме за нормално да реагира по същия начин, когато изпитва яд или несигурност.
Ако крещите като обезумели по съседите, които вдигат шум между 2 и 4 следобед, детето ще възприеме за норма това поведение и ще се научи да реагира така, когато усети някакъв дискомфорт.
Когато изпитвате силна емоция пред очите на детето си, седнете и му обяснете какво чувствате и как ще се справите с това, как ще постъпите, за да се успокоите.
Например, ако нещо в деня ви не върви по план, вместо да крещите и да се изнервяте допълнително, обяснете спокойно на детето, че сте ядосана, сърцето ви бие учестено и лицето ви е горещо. Кажете, че ще си поемете дълбоко въздух и ще броите до 10, преди да направите каквото и да е.
Не омаловажавайте чувствата на детето си.
Много е лесно да подхлъзнете детето по кривата на предразсъдъка, че „момчетата не плачат“, „не се дръж като момиче“, „нищо ти няма, я се стегни!“ или че „това не е истинска причина за плач“. Така учите детето да не вярва на собствените си чувства и себеусещане.
Да не говорим, че го учите на предразсъдъци към момчетата и момичетата, които много трудно се отучват и пречат за успешни и равнопоставени взаимоотношения между половете.
По същия начин е абсолютно погрешно да накажете детето, защото се е тръшкало. Да го пратите насила в стаята му, където да се успокоява самичко, няма да го успокои и да му обясни защо се е чувствало фрустрирано. Напротив – това е урок, че го оставяте само да се оправя сам с тези големи и страшни емоции, които бушуват вътре в него.
Когато човек потиска емоциите си, те вече не се поддават на съзнателния му контрол.
Контролът на емоциите и емоционалната интелигентност не са неща, които едно дете развива самó. Емоционалната интелигентност на всяко дете е общ сбор от собствения му опит и наблюденията му как възрастните се справят със емоциите си и как реагират към неговите емоционални нужди. Ако още днес започнете съзнателно да влагате усилия да изграждате емоционална интелигентност във вашето дете, няма да повярвате колко позитивни резултати чакат и вас, и него.
