От най-ранна възраст децата започват да се справят с овладяването на емоционално-експресивното си поведение. При изразяване на емоциите участие вземат мотивацията, самооценката, когнитивните структури и поведението. След като детето започва да осъзнава, че това, което изпитва, става достояние на другите, то развива по-богати форми на самоконтрол. Необходимо условие за развитие на самоконтрола е пространството на личностните взаимоотношения. Тези взаимоотношения свързват изразяването на емоциите със самосъзнанието и разбирането. Децата добре разбират значението на изразяваните емоции при изграждането на междуличностните взаимоотношения. Върху процеса на развитието на контрола участва и знанието, което детето притежава за дадените емоции. Знанието за емоциите съществено повлиява върху разгръщането на емоционалното поведение. Връзката между емоции и когнитивни процеси се развива в определена последователност: в началото емоциите са независими от когнитивните процеси, те са относително независими от знаково представяне и от когнитивни процеси със сложна организация; по-късно връзката между когнитивните процеси и емоциите се засилва, когнитивните оценки на събитията започват да оформят емоционалните отговори, съществуващото знание изгражда пластично, емоционално поведение в ситуациите.
Емоциите и поведението са вътрешно свързани. Те зависят от съзнателното или несъзнателното оценяване на събитията като релевантни на дадени цели. „Могат да се превърнат в мотиви на поведението.“ Знанието дава възможност на детето за съставяне на стратегии с цел организиране на поведението в конкретни условия, ситуациите и чувствата, които се появяват, знание за бъдещи събития, които ще настъпят и ситуации, които ще се появят. Децата осъзнават за съществуващата връзка между емоции и поведение, но малките деца се насочват към външно наблюдаваните изрази на емоциите, извлечени в ситуацията и от поведенията, докато по-големите (10-годишни), отчитат вече и скритите вътрешни изрази на емоциите. Малките деца не осъзнават добре връзката между вътрешното и външното, затова и трудно успяват да прикрият дадени емоции. Въпреки това изследвания потвърждават, че още четиригодишните притежават способности, за да контролират поведението си. Този контрол се налага да се осъществява, поради осъзнаването на социалните правила и необходимостта от подчинение. „Контролът върху емоциите зависи от развитието на когнитивните способности – различаване на външното и вътрешното, на отделните перспективи, на измененията на ситуациите във времето, от обединяването на различни знания за емоциите и ситуациите, в които са породени, от способностите за знаково представяне и използване на знака за овладяване на поведението.“
