Ива Александрова е логопед, специалист в областта ранно детско развитие. Завършва бакалавърска степен по логопедия в СУ “Св. Климент Охридски”, която надгражда с магистърска степен “Комуникативни нарушения на развитието” в същия университет. Тя е логопед с 10 г. практически опит и автор на книгата “Умно бебе” – пътеводител в света на ранното детско развитие.
Ива Александрова бе един от участниците в “Салона на експертите” по време на изложението “Family Day Expo” във В. Търново.
Късното проговаряне при децата става все по-често срещан проблем, заради който много родители търсят помощ от специалисти. Една от причините е, че съвременните деца растат в различен свят, подчинен на технологиите, вместо сами да овладяват знания и умения чрез собствения си опит. Прекаленото изобилие от звуци и светлини, идващи от телевизора, компютъра, таблета или смартфона, карат малчуганите да приемат много по-голям информационен поток от този, който могат да обработят. Прекалената стимулация на незрялата нервна система на децата създава редица проблеми.
“Масова тенденция през последните 5 г. са децата, които не проговарят преди да навършат 3 г. и половина или 4 г., а някои и след това. Говорим за деца, които напълно не развиват езика и речта”, обяснява Ива Александрова.
Повечето от тях са пораснали пред екрана на телевизора или таблета вместо да играят с родителите си и своите връстници. Съветът ѝ като специалист и родител се основава на правилото до 3-годишна възраст децата да не ползват екрани под никаква форма, т. е. трябва да могат да говорят, преди да им се предложи някакво устройство за забавление. На 3-годишна възраст децата могат да гледат до 15 минути на ден – песнички или филмче, в присъствието на родител, за да имат контакт с него. На 6 г. екранното време се увеличава до 30 минути с контрол от родителите в началото, средата и края на гледането. При по-големите деца технологиите имат своето място, тъй като тийнейджърите комуникират чрез тях помежду си.
“Ако детето се развива и ограмотява нормално до 6 – 7-годишна възраст, няма причина да го лишаваме от технологията. Важно е все пак да се знае, че всяка една технология лишава него и семейството му от живия контакт, който е много важен за развитието му”, подчертава Ива Александрова. Нарушенията, засягащи функционалната грамотност и това, дали детето разбира прочетеното, се установяват, след като завърши първи клас. При съмнения трябва да се провери при специалист дали става въпрос за лошо ограмотено дете, или за проблем, което се установява чрез специфични тестове.
Другата тревожна тенденция, която логопедът отчита в практиката си, е увеличаване на броя на децата от т.нар. аутистичен спектър, което се дължи най-вече на замърсяването на околната среда, начина на живот, стресовите фактори и др. За съжаление, въпреки че има възможност да бъдат диагностицирани още като бебета, в повечето случаи детските психиатри поставят тази диагноза след като навършат 3 г. А навременното откриване на проблема е изключително важно, тъй като терапиите са много по-ефективни в ранна възраст.
Кои са ранните признаци за изоставане в развитието
Съществуват много теории и периодизации на детското развитие. Някои от най-популярните са на Зигмунд Фройд, Жан Пиаже, Лев Виготски и Ерик Ериксон. Те разглеждат детското развитие в различни аспекти. Възрастовата периодизация на ранното детство, която се е наложила по света, включва 4 основни етапа. Те са пренатален – от зачеването до раждането, новородено – до 28 ден след раждането, кърмаче – от 28 ден до 1 г. и ранно детско развитие – от 1 до 3 г., уточнява Ива Александрова.
Успоредно с интензивното физическо развитие се осъществяват и сложните процеси на съзряване на нервната система, саморегулацията и поведението, движението и речта. В тези периоди се наблюдават и т.нар. сензитивни прозорци.
Едни от най-важните двигателни умения в първата година на детето са контрол и задържане на главата, стоеж по корем, пресичане на средните линии на тялото, пълзене, сядане, прохождане, умения за хранене. Така наречените маркери за изоставане са, ако детето не може да седне самостоятелно от друга позиция на 7 м., не пълзи на четири опори на 10 м., а се изправя директно, няма странично ходене, хванато за опора на 11-12 м. и ако не е проходило самостоятелно до 1 г. и 3 м. Важно е да се знае също, че развитието на уменията за дъвкане и пиене от чаша подпомагат укрепването на лицевата мускулатура, в това число на устните, бузите и езика, без които речта е невъзможна.
Всяко забавяне в прехода между кърменето, захранването и преминаването към храни с различна консистенция забавя и появата на речта поради слабост на мускулатурата, която е необходима за говор.
Какво да очакваме при емоционалното развитие на детето през първата година
През първия месец бебето осъществява контакт с очите, плаче при различни нужди и реагира на усмивките и гласовете на родителите. През 2 м започва да развива социална усмивка в отговор на поведението към него, предпочита да гледа хора, а не играчки, изучава лица и др. С всеки нов месец придобива нови умения, постепенно започва да проявява интерес към децата, да се смее при гъделичкане, започва да прави разлика между членовете на семейството. На 6 м. реагира на собственото си име, гука при изразяване на удоволствие и издава викове при недоволство. В следващите седмици започва да се опитва да наподобява звуци, да имитира жестове, може да задържа вниманието си краткотрайно върху картинка. На 1 г. детето може да проявява гневни изблици, да се колебае дали да сътрудничи на родителя, да показва развиващо се чувство за хумор.
“С развитието на двигателните умения, неврологичния контрол и психиката и при непрекъсната подкрепа и взаимодействие с родителите, появата на речта става възможна и желана от бебето. Тя стои на върха на уменията, които децата развиват през първата година след раждането”, обяснява Ива Александрова.
Децата се научават да говорят, като наблюдават движенията на своите родители, което се случва между 7 и 9 м. Около 10 м. повечето деца вече могат да повтарят срички като ма-ма и та-та. Месец по-късно те се превръщат в първата съзнателно произнесена дума, а положителното отношение на родителите към тези опити за насочена реч допълнително стимулира говорното им развитие и скоро отделните срички се превръщат в поток от думи. В зависимост от цялостното развитие на детето и някои пренатални фактори, появата на речта може да се случи малко по-рано или по-късно спрямо очакваното. В повечето случаи първите думи се появяват между 11 м. и 1 г. и 3 м. Маркерите за изоставане са липсата на имитация в първите месеци, липсата на “бъблене” на 7-9 м., липсата на мама/тати/баба на 11 м. и на насочено произнесени думи на 1 г. и 3 м. А на 3 г. детето трябва да има активен речник от 800 думи.
Съветът на Ива Александрова е всеки родител да проследява развитието на детето си в края на всеки месец и при колебание, дали се развива добре, да се консултира с логопед, психолог или ерготерапевт. “Прекарвайте пълноценно времето си с децата – играйте. Важно е как, а не колко време прекарвате с тях. Намерете баланса между ролята си на родител, партньор и самия себе си. Почивайте си, правете неща за себе си. Щастливите родители имат здрави, умни и щастливи деца”, допълва Ива Александрова.
Източник: dnesbg.com
