Страховете са етап от живота на детето. В тях няма нищо патологично, ако не са натрапчиви и не пречат на порастването. В повечето случаи дори не е необходима професионална помощ. Но е полезно да знаем в каква възраст кои страхове се появяват и как детето може да ги преодолее.
Какво причинява детските страхове
Най-популярната причина за детските страхове е богатата фантазия на малчуганите. Точно затова най-често страховете се появяват между 4 и 6 години, когато развитието на въображението и емоциите рязко се ускоряват. В някои случаи обаче, и ние, родителите, допринасяме несъзнателно за детските страхове, затова е важно да знаем какво да избягваме, за да не ги провокираме у децата си.
Излишната тревожност на родителите
Възрастните също имат страхове и понякога ги предават на детето. Понякога хлапетата привикват с повишената тревожност на родителите си и я възприемат само като фон. Но по-често се случва иначе – тревожните родители отглеждат тревожни деца.
Хиперопеката
Желанието детето да бъде предпазено от всичко му пречи да се развива, води до поява на тревожност и страх. Особено уязвими са децата, които са единствени в семейството.
Сплашването
Чували сте подобни фрази непрекъснато: „Ако не слушаш, ще те дам на… “ Най-странното е, че после такива родители недоумяват откъде се появяват кошмарите на детето.
Семейната среда
Децата, които растат в обстановка на конфликти между родителите, които са лишени от възможността да общуват с тях, защото са непрекъснато на работа, имат повече страхове, защото им липсва увереност.
Травмиращи ситуации
Уплаха на детето може да стане причина за появата на страх. Дори лаят на малко кученце може да предизвика страх от животните за години наред.
Какви са страховете според възрастта
До 1 година
През първите 6 месеца бебетата спокойно могат да бъдат оставяни с бащите, бабите, детегледачките. Но след 7-ия месец детето вече изявява предпочитание към майка си и става тревожно, ако тя не е до него. Най-неблагоприятен за отделяне на майката от детето е периодът между 7-ия и 18-ия месец. Затова, ако се налага връщане на работа, е добре да се изчака навършването на тази възраст. В 8-ия месец се появява отчетлив страх от чужди хора. Това е нормално за възрастта и е добре да внимавате да не провокирате излишно чувствителното дете, което не е свикнало с нови хора.
От 1 до 3 години
Възрастта на еманципирането. Детето осъзнава своята „отделност“ от майката и започва да я отстоява. Ако в този период му бъде предоставена относителна свобода и възможност за избор, нивото на тревожност няма да се покачи и ще има много по-малко поводи за поява на страх.Според проведени изследвания, основните страхове в тази възраст са свързани с неочаквани звуци, с лекари или инжекция, със самота. Заради кошмари е възможно да се появи страхът от заспиване. Ако семейната среда е благоприятна и на детето се отделя достатъчно внимание и се предоставя самостоятелност, тези страхове не са силно изразени и бързо преминават от само себе си.
От 4 до 6 години
В този период се появяват основните детски страхове – страхът да останеш сам, страхът от тъмното, от затворени пространства. Тъмното тревожи със своята неизвестност, затова децата често искат в стаята им да свети лампа или вратата да не се затваря. В този период много полезни са контактите с връстници. Дете, което има възможност да играе с други деца, по-рядко изпитва различни страхове.
От 6 до 8 години
На преден план излиза страхът от смъртта и други подобни: страхът да се изгубиш, да бъдеш изяден от мечка или вълк и друг страховит персонаж, страхът да се заразиш и разболееш, страхът от височините. Може да има нощни кошмари, свързани със собствената смърт или със смъртта на родителите. Не се препоръчва в този период децата да бъдат оставяни сами, не са препоръчителни и операции или болезнени процедури (освен ако не са наложителни).
От 9 до 12 години
Детето се страхува, че няма да оправдае очакванията на родителите и учителите си, характерна е повишената тревожност. Все още силен е страхът от загуба на родителите. За да се снижи нивото на тревожност е добре да се избягва сравнението между децата, да няма завишени изисквания, да се поощрява самостоятелността.
В тийнейджърска възраст
Особено силен е страхът да не ти се присмеят. Като правило фобиите предшестват някакъв момент на неуспех, а страхът, че може да се повтори, прави преживяванията болезнени. Тревожност и неудовлетвореност може да предизвика и недоволството от външния вид, от отношението на връстниците. Най-често на подобни страхове са подложени деца, чиито родители са твърде взискателни, не прощават и най-малките грешки.
Игрите като средство за справяне със страховете
1. Криеница
Най-популярният и прост начин за избавяне от страха от тъмното, от самотата и затворените пространства. За да е по-ефективна играта, добре да се провежда на тъмно. Мама може да се скрие с детето под одеялото, за да не може таткото да ги намери. Първоначално се оставя малка пролука светлина, след като детето привикне може да се играе при пълна тъмнина. Играта на криеница може да бъде изиграна и с играчките, които родителят крие на различни тъмни местенца вкъщи, а детето ги открива.
2. Тунел
Наредете няколко стола в редичка и ги покрийте с одеяло. Така, в колона, след вас децата ще минат през тунела без страх. Играта е подходяща при страх от затворени пространства.
3. Коридор
Играта помага да се преодолее страхът от животни и внезапно нападение. Децата и възрастните образуват своеобразен коридор, който наподобява седящи на стража кучета. Детето трябва бързо да премине през него, за да не бъде „ухапано“.
4. Ролеви игри (те са много подходящи, ако детето се бои от някакво животно, приказен или филмов герой, лекар и др).
При страх от животно или големи насекоми
Ефективен е методът на постепенно привикване. Може да се започне с картинки на обекта, който плаши детето. Когато картинката вече не е толкова плашеща, може да бъде разказана приказва за това животно. Следващият етап е мека играчка – кученце, ако детето има страх от кучета. Последен етап е запознаването на детето с обекта на неговия страх – малко кученце например. Важно е да не се бърза: ако играта предизвиква негативни емоции у детето трябва да бъде спряна.
Страхът от лекаря
Началото може да бъде поставено с четене на книжка, в която се разказва за лекари от рода на „Доктор Ох Боли“. Следва играта, при която възрастният е пациент, а детето – лекар. После ролите се сменят. Преди посещение при педиатъра, особено ако предстои ваксина, не е препоръчително да бъде лъгано детето, че няма да го боли. По-добре е честно да бъде обяснена процедурата, отколкото да бъде създаден страх, който може да го преследва с години.
Страхът от заспиване (при кошмари)
За преодоляване на този страх трябва да се ограничи гледането на телевизия, да се подбират внимателно книжките за четене, за да не се провокира болезненият спомен за кошмара. Добър ефект има, ако детето нарисува това, което го е изплашило в съня му и, а след това листът с изображението бъде накъсан, изгорен или изхвърлен в канала.
Страхът от чудовища, привидения и други подобни
Може да опитате да сприятелите детето с източника на страха му. Разиграйте малък скеч с този герой. В друг случай можете да използвате „вълшебен спрей“ срещу чудовища ( флакон от почистваща течност пълен с вода). Можете да упражните и някои „страшни“ звуци, с които да бъдат плашени чудовищата.
