Според Пол Екман, автор на Защо децата лъжат, има различни причини, поради които децата лъжат - някои от тях разбираеми, а някои – не. По-малките деца най-често лъжат, за да избегнат някое наказание, да получат нещо, което искат, или възхищението на свой връстник. Юношите лъжат по-често, за да защитят правото си на уединеност: „Просто излязох, не исках да виждам никого"; за да изпробват нечий авторитет: „Няма да имаме оценки по история този срок. Можеш да се обадиш на госпожата, ако искаш", или да избегнат някое притеснение: „Отложиха танците за празника, така че не е необходимо да ходя с момиче".
Но докато лъжата е разбираема от гледна точка на развитието, тя може да бъде проблем, когато децата започнат да лъжат по навик или за неща, важни за собственото им благополучие. Екман пише: „Да се лъже за сериозни неща не е проблем единствено защото пречи на родителите да си вършат работата. Лъжата разрушава близостта и интимните отношения. Тя поражда недоверие, тя предава доверието. Лъжата налага незачитане на измамената личност. Невъзможно е да се живее с някого, който постоянно лъже."
Проучванията на деца, които са станали хронични лъжци, показват, че те често участват и в други форми на антисоциално поведение, като измами, кражби и агресивност. Това отчасти се дължи на факта, че лъжливите деца обикновено се сприятеляват с други нечестни свои връстници и дори образуват група - те вярват, че е приемливо да лъжат всеки извън групата. Екман посочва също, че деца, които често лъжат, попадат в класацията на т. нар. „нарочени" деца, напълно противоположни на „увенчаните с ореол".
Когато разберем, че децата ни лъжат, несъзнателно приемаме, че това поведение е тяхна характерна черта, дори започваме да очакваме да проявят и други форми на антисоциално поведение. В много случаи това се превръща в наша дълбока убеденост и накрая децата оправдават и най-лошите ни очаквания.
Заслужава си да се отбележи фактът, че децата на разведени родители са по- чувствителни към проблемите, свързани с честност и вярност. Когато родителите се разделят, децата могат да излъжат приятелите си с цел да отрекат случилото се, да избегнат притеснението си или да подхранят собствените си фантазии, че родителите им отново ще се съберат. Могат да лъжат и когато са конфронтирани от единия родител, за да защитят другия, особено когато единият започне да се среща с друг; могат също да излъжат по-принципния от родителите за друго семейство със снижени нравствени критерии с цел да запазят убеждението си, че тези критерии са допълнителна привилегия.
Колкото по-горчив и конфликтен е разводът, толкова по-голяма е вероятността децата да си създадат навика да лъжат, за да се защитават. Ето защо тези деца по-късно имат проблеми във взаимоотношенията си като възрастни. Ако сте разведен наскоро, трябва много да внимавате как вашите бъдещи действия и предпочитания ще повлияят върху моралното развитие на децата ви.
Изследванията показват, че децата, които лъжат най-често, произлизат от семейства, в които родителите също са лъгали. Освен това деца от семейства, където единият родител отхвърля мнението на другия, по-често са неискрени.
Въпреки че малко родители биха казали, че никога не са лъгали, трябва да осъзнавате прекия и косвения ефект на лъжата върху децата. Разбира се, няма нито една сериозна причина да излъжете децата си. Това не означава, че е необходимо да им казвате всичко - има много неща, които те не трябва да знаят - но и не съчинявайте измислици. Ако става въпрос за нещо лично или извън разбиранията на децата, просто им го кажете.
Направете така, че значението на честността да бъде постоянна тема на разговор в дома ви. За да е сигурно, че това ще бъде част от моралното възпитание на детето, четете му разкази, в които се набляга на честността. А за най-последна информация изберете телевизионни и радиопредавания, свързани с ценностните добродетели. Човек има огромен потенциал за самоизмама. Родителите могат да помогнат на децата да се срещнат лице в лице с последствията от постъпките им, като точно изяснят какво според тях може да се очаква.
Източник: Как да възпитаме дете с висок емоционален коефициент
