Познавали ли сте някога хора, които винаги изглеждат умерени, такива, които се справят дори и с най-немислимите проблематични ситуации, или такива, които винаги успяват да предразположат околните с лекота? Висока е вероятността тези личности да притежават така наречената емоционална интелигентност.
Емоционалната интелигентност съдържа способността да разбираме и да управляваме емоциите. Учените са съгласни, че този тип интелигентност е основополагаща в пътя към успеха, като някои дори поддържат тезата, че емоционалната интелигеност е по-значима от IQ показателите ни.
Във всеки случай проучванията показват, че емоционалната интелигентност е пряко свързана с почти всеки съзнателен процес в личността – от вземането на решения до академичните постижения. Тогава какво е необходимо, за да я развием? Психологът Даниел Голман предлага теория, според която емоционалната интелигентност се изгражда върху пет определящи елемента.
1. Себепознание
Себепознанието или още способността да разпознаваме и да разбираме своите собствени емоции е определяща част от емоционалната интелигентност. Заедно с това да диференцираме своите емоции, тя включва още съзнаването на ефекта от собствените ни действия, настроения, както и тези на околните.
С цел да усъвършенстваме себепознанието си ние трябва да съблюдаваме и разпознаваме различните си емоционални реакции, защото именно така правилно определяме коткретното си емоционално състояние. Личностите с развито себепознание разграничават взаимовръзките между чувствата и поведението си.
Те имат способността да използват своите силни и слаби страни, подхождат открито към нова информация и непознати усещания и извличат познание от съприкосновението с другите. Голман твърди, че хората, които притежават развито себепознание, имат изявено чувство за хумор, увереност в личността и уменията си и яснота относно чуждото възприятие за тях самите.
2. Самоконтрол
В допълнение на това да имаме знание за емоциите си и тяхното въздействие върху другите, емоционалната интелигентност изисква способност да контролираме и управляваме емоциите. Това съвсем не означава да потискаме или прикриваме истинските си чувства, а предполага изчакване на правилния момент, ситуация и подход, в които да намерим емоционален израз.
Тези, които са усвоили този елемент, са по-лесно приспособими към промените. Те са умели в справянето с конфликтни или усложнени ситуации и притежават силно изявена съзнателност, съчетана с прагматично мислене. Те обмислят разностранно влиянието си върху околните, за да оценят реално отговорността за последиците от действията си.
3. Социални умения
Способността да си взаимодействаме добре с другите е следващият важен аспект на емоционалната интелигентност. Истинското емоционално познание включва повече от познанието за своите собствени емоции и тези на останалите – необходимо е натрупаната информация да бъде приложена в ежедневната комуникация и взаимодействие в другите.
В професионален план работодателите извличат ползи от способността си да създават взаимоотношения със служителите си, докато служителите от своя страна могат да развиват екипността с колегите си. Прояви на социалните умения в частност са активното изслушване, вербалните и невербалната комуникативни способи за въздействие, лидерската позиция, убедителността.
4. Емпатията
Емпатията или още способността да разбираш и съпреживяваш чувствата на другите е абсолютно предопределяща за нивото на емоционална интелигентност. Тя съдържа както способността ни да разпознаваме емоционалните състояния на околите, така и способността ни да отговаряме в съответствие и пълнота на тях. Когато усещаме тъга или безнадеждност в човека срещу нас, съобразно инивидуалността на емоционалните си възприятия ние оказваме съчувствие.
Възможно е например да се отнесем в тревога, да внушим кураж или успокоение, да потърсим позитивен мотив за преодоляване на състоянието и т.н. Да развиваме този елемент също така ни позволява да опознаваме динамиката в човешките взаимоотношения.
Личностите, при които се наблюдава развита емпатия, притежават силно изразена индивидуалност в отношенията си в професионален и личен план. Те разбират вътрешните емоционални процеси, протичащи в хората около тях, и правилно интерпретират различните ситуации съобразно чуждите нагласите и очаквания.
5. Мотивация
Вътрешната мотивация също играе ключова роля при изграждането на емоционалната интелигентност. Такива личности извличат мотивация чрез източници по-усложнени от славата, благосъстоянието, разпознаваемостта и признанието. Вместо това те притежават устрема и страстта към постигане на собствените си цели и удовлетворяване на съкровените си потребности.
Те избират пътища, които водят към духовно усъвършенстване, обогатяване на ниво опит и сила на усещанията. Те са предразположени към активен начин на живот, поставяйки си неотклонно цели и високи стандарти, отдавайки се на необходимостта от създаване на своя следа във времето.
