Психологът Пол Екман:​​ Запознаване с човека зад успеха

Интимно интервю на Пол Екман

26 декември 2018 г.

Светът познава д-р Екман като прочут изследователски психолог, най-продаваният автор, търсен научен съветник в Холивуд и дори „брат“ на Далай Лама.

По-рано този месец се заехме да опознаем Пол, човекът, който стои зад целия успех. По време на обяд с любимата му тайландска храна, говорихме за всичко - от любимите му филми до страха му от това как изследванията му могат да бъдат използвани, за да причинят повече вреда, отколкото полза.

Къде бихте искали в бъдеще да се прилагат вашите изследвания?

В най-добрия случай бих искал да видя моето проучване и инструментите си за обучение за микро израженията, използвани само със съгласие и в терапевтични условия. Също така би било чудесно да има повече изследвания за развитие - повече изследвания за малки деца и възрастни хора. Повечето изследвания се правят със студенти като изследователски теми, така че би било интересно да се знае как това може да се промени с възрастта. С времето разкрива ли лицето повече или по-малко? Знаем, че лицето става по-малко пъргаво, постоянните бръчки го правят малко по-трудно за четене на изрази, тъй като създава „шум“.

Очарован съм от идеята от книгата „Портретът на Дориан Грей“. Можете ли да разберете от нечие лице нещо за живота, който е живял, и емоциите, които е изпитвал? Подозирам, че отговорът е отрицателен, но доколкото знам, всъщност никой не е направил проучване по този въпрос.

Друг въпрос, за който съм мислил да направя повече изследвания, е за окосмяването по лицето и ефектите върху изражението. Прави ли окосмяването движението на лицето повече или по-малко видимо? Би ли направило микро израженията по-трудни да се видят?

Кой е вашият най-голям страх, когато става въпрос за това как другите биха могли да използват вашите изследвания?

Е, най-големият ми страх е хората да го използват без съгласие, за да нахлуят в личния живот на хората. В един момент се опитах да контролирам кой може да използва инструментите ми за обучение за микроизражения и Министерството на отбраната ме посъветва, че щом са публични, няма начин да ги контролирам напълно - просто трябва да се надявам, че ще бъде използвани по начини, по които бих искал да бъде повече от тези които не бих искал. По-злонамерени употреби могат да бъдат чрез наблюдение без съгласие, разпити с вражески държави и неща от този характер. Тъй като е извън моя контрол кой ги използва и по каква причина, имам смесени чувства за това. Трудно е да се каже, ако се върна назад във времето, щях ли да ги направя отново? Може би бих ги направил, но след това бих ги унищожил ... Тогава отново, ако не ги бях направил, вярвам, че щеше да ги направи някой друг, а може би и не толкова добре. Плодът беше узрял за бране, както се казва, и мога само да се надявам, че като го направим общодостъпен, е по-добре обществеността да има достъп до него, а не просто да бъде частно достъпен за тези потенциално злонамерени сили.

Кое е любимо изследване, в което лично сте участвали или сте чели за него в тази сфера?

Не бих казал, че имам фаворити, сами по себе си. Някои изследвания дават изненадващи констатации, понякога крайно разочароващи, понякога озаряващи. Като цяло има два вида изследвания: изследване за откриване, където не знаете какво ще намерите, и изследване за потвърждение, където имате доста добра идея и просто искате да имате доказателства за това.

В работата си аз преди всичко съм се опитвал да правя изследвания за откриване; вълнуващо е, но също така е хазартно и често в крайна сметка нямате нищо. Имате очакване, че ще намерите нещо, за което никой не знае. Това е висок риск и голяма печалба; ако успеете, ще получите много ползи, но ако не успеете, никой няма да знае за това. Мисля, че трябва да има дневник с отрицателни констатации, така че хората да не повтарят същите грешки.

Какво беше преживяването да работиш с актьорския състав и екипа на ‘Lie To Me’?

Отначало се опитах да спра шоуто да не се случва. Когато Сам Баум написа всички сценарии през първата година, която беше най-добрата година, той дойде да ме види и каза какво ще правят. Първоначално казах, че изобщо няма да сътруднича, но след това той ми каза да помисля отново, защото ако съдействам, ще видя всеки сценарий, преди да бъде заснет и да дам обратна връзка като научен съветник. Тогава той каза, че те може да не приемат съвета, но че винаги ще го изслушат. И така, аз се съгласих.

Всъщност много харесвам Баум. Той беше ярък, привлекателен и интересен. Уточних, че персонажът, който ще ме изиграе, не може да бъде женен, евреин или американец, и за това са такива произходът на Кал Лайтман и акцентът му. Ходих в Лос Анджелис и седях на сцената, и да напътствам Тим ​​[Рот]. Той едновременно го искаше и мразеше това.

Какви бяха притесненията ви за шоуто?

Най-голямото ми притеснение беше, че не исках да създавам идеята, че като гледате този сериал, ще се научите как да хващате лъжци. Не исках някой да бъде съдебен заседател и да мисли, че знае достатъчно от шоуто, за да забележи лъжа и след това да направи грешка и да причини хаос. Опитах се да направя така, че в сериала да има епизод за ефекта от грешката да осъдиш някой, който казва истината, че е лъжец.

Ако можеше да се върнеш назад, би ли го направил отново?

Никога не бях възнамерявал да участвам в телевизионно предаване, въпреки че като погледна назад, осъзнавам, че това беше невероятен начин да окажа въздействие. Ако го направят отново, бих искал да участвам. Беше забавно и мислех, че е важно те да не правят големи грешки, които могат да създадат проблеми.

Искали ли сте някога да не можете да четете микроизражения?

Със сигурност има моменти, в които бих искал да не го направя, но вие също трябва наистина да работите, за да четете микроизражения и в повечето случаи не обръщам толкова голямо внимание. Не можете да го изключите, но не е нужно да действате по него. Това, което може да се избегне, е да се използва по начини, които нарушават личното пространство.

Винаги съм спазвал правилото в личния си живот никога да не казвам нищо на никого, с когото имам лични отношения, за това, че съм забелязал микроизражение, което току-що са изпуснали. Ако забележа, отчитам това, макар че съм работил усилено с децата си, за да се опитам никога да не ги поставям в положение, в което да се изкушат да лъжат. Това изисква известни усилия, но това, което родителите искат, е да не попаднат в капана на това да бъдат полицаи. Вместо това искате да бъдете човекът, към когото децата ви се обръщат, когато изпаднат в беда.

Какво има във вас, което може да изненада феновете ви?

Ето едно: Никога не съм завършил гимназия. Изхвърляха ме от гимназията повече от веднъж заради това, че отговарях на учители. Веднъж, в девети клас, учителят ми обяви романите, които щяхме да четем през тази година, и аз вдигнах ръка, питайки: „Защо няма Хемингуей или Фицджералд?“ Те казаха: „Защото аз съм учителят“, затова отговорих: „Защо току-що завършихме войната с Хитлер, като имаме диктатор в гимназията?“

Доста се гордея с това, защото казах това, в което вярвах, преди да помисля напред. Поглеждайки назад сега, все още мисля, че беше точно това, което трябва да кажа.

Добре, последен въпрос: Кои са някои от любимите ви филми и музикални изпълнители?

Е, любимите ми филми за всички времена са „Казабланка“ и „За кого бият камбаните“. Любимата ми песен би била всичко на Пол Саймън - той е прекрасен. Никога не съм го виждал на концерт, въпреки че има страхотен PBS за него, който гледах преди известно време - струва си да се види!

Пол Екман е известен психолог и съоткривател на микроизражения. Той е обявен за един от 100-те най-влиятелни хора в света от списание TIME през 2009 г. Работил е с много държавни агенции, както в страната, така и в чужбина. Д-р Екман е събрал над 50 години от своите изследвания, за да създаде всеобхватни инструменти за обучение, за да прочетете скритите емоции на хората около вас.

Ако искате да се научите как да четете емоционалните изражения и скритите чувства на хората, посетете обучение на Десислава Дамянова, която e сертифициран експерт от Paul Ekman International да провежда обучения и предава знанията на д-р Пол Екман.

Източник: http://www.paulekman.com