Когато търсите лъжа и измама, важно е да запомните „грешката на Отело“. Това е, когато ловецът на лъжата не успее да прецени, че честен човек, който е подложен на стрес, може да проявява сходно поведение с нечестен човек, страхуващ се да не бъде хванат.
Терминът произлиза от пиесата на Шекспир - Трагедията на Отело, а фразата „грешката на Отело“ е използвана за пръв път в книгата „Излъжи ме, ако можеш“ от Пол Екман през 1985 г. Пиесата предоставя „отличен и известен пример“ за това, което може да се случи, когато страхът и страданието при конфронтация – не сигнализират за измама.
В „Отело“ на Шекспир, Отело лъжливо вярва и обвинява съпругата си Дездемона, че му е изневерявала с друг мъж. Тя плаче и отрича, като през цялото време е наясно, че нейната мъка ще бъде взета предвид като доказателство за вина от ревнивия й съпруг.
Отело е направил грешката да приеме, че разбира източника на мъките на Дездемона. Той предположил, че риданията на жена му са знак за нейната вина; той не е разбирал, че мъката й се корени не във вина, а в нейното знание, че няма начин да убеди съпруга си в невинността си. Виждайки емоционалното страдание на жена си, Отело пренебрегва алтернативни, невинни обяснения - като възможността тя да не обича друг - и я убива, тъй като предубежденията му замъгляват наблюдението му и следователно неговите преценки.
Д-р Пол Екман заявява, „когато ловецът на лъжата не успее да прецени, че истински човек, който е подложен на стрес, може да изглежда, че лъже“, техните невербални сигнали, изразяващи притесненията си от възможността да бъдат невярвани.
Детекторът на лъжата или полиграфът може да бъде измамен по същия начин чрез неправилно тълкуване на нервни сигнали от честен човек.
Ако искате да се научите как да четете емоционалните изражения и скритите чувства на хората, посетете обучение на Десислава Дамянова, която e сертифициран експерт от Paul Ekman International да провежда обучения и предава знанията на д-р Пол Екман.
Източник: Paul Ekman International
